Выбрать главу

— Господи — промърмори той. Извърна поглед. Не можеше да гледа този запис в стая, пълна с мъже и жени, с непознати. Дори сам не би му стискало да гледа как прави секс. Имаше усещането, че сърцето му е завързано на възел и че мускулите в кръста му са се свили и притискат гръбнака му.

Тод искаше да повърне.

Един от двамата мъже пред телевизора се обърна към него. Изглеждаше по-възрастен от Тод, може би към четиридесет и пет години, имаше тесни рамене и гледаше с тъжни като на куче очи. Свали шлифера си и се приближи, окачи го на ръката си, дръпна един стол от бюрото, приближи го до Уикс и седна точно пред него.

Тъжните очи останаха загледани в Тод, а дясната ръка на мъжа се вдигна и го потупа нежно по рамото.

— Съжалявам за това, господин Уикс. Много лошо се натрапваме. Представям си колко зле се чувствате.

Тод наведе очи към пода.

Мъжът говореше английски добре, с британски акцент и с леко насечен азиатски стил.

— Аз съм У Фан Джун, детектив от общинската полиция на Шанхай.

Непоносимо засрамен и унижен, Тод продължаваше да гледа в пода.

— За бога, може ли да си обуя панталоните?

— Съжалявам. Трябва да ги запазим като доказателство. Ще ви донесем нещо от вашата стая — 1844, нали?

Уикс кимна.

От дясната му страна в хола телевизорът продължаваше да работи. Тод погледна и видя себе си от друг ъгъл.

И той не го представяше по-приятно от предишния.

„Какво става, по дяволите? Нима са режисирали в реално време? „

Тод се чу как сумти и стене.

— Може ли да спрат телевизора? Моля ви.

У плесна с ръце, сякаш самият той е забравил, а после извика на мандарин към някого. Бързо един от другите мъже изтича към телевизора и се зае с дистанционното.

Накрая, за щастие, екранът угасна и стоновете на Тод изчезнаха от иначе тихата стая.

У каза:

— Ами това е. Добре. Не е нужно да ви казвам, господине, че ситуацията е деликатна.

Тод кимна, забил очи в пода.

— Ние разследваме определени… непристойни дейности в този хотел от известно време. В Китай проституцията е незаконна, защото е нездравословна за жените.

Тод не каза нищо.

— Вие имате ли семейство?

Уикс понечи да каже „не” в неволен опит да защити семейството си от всичко това, но се спря навреме. „Мамка му, в портфейла и на компютъра имам снимки на Шери и децата. „Знаеше, че не може да отрече съществуването им.

Кимна.

— Съпруга и две деца.

— Момчета? Момичета?

— По едно от всяко.

— Щастлив човек. Аз самият имам съпруга и един син.

Тод погледна тъжните очи на У.

— Какво ще стане сега, господине?

— Господин Уикс, съжалявам за ситуацията, в която се намирате, но не аз съм ви поставил в нея. Вие ни давате доказателство за делото срещу хотела. Те лансират проститутки, а това много тревожи града ни. Представете си ако младата ви дъщеря започне такъв живот…

— Съжалявам, наистина съжалявам. Аз изобщо не правя такива неща. Нямам представа какво ми стана.

— Виждам, че не сте лош човек. Ако зависеше от мен, щяхме да кажем, че всичко това е неприятна случка, че става дума за турист, попаднал в неприятна ситуация, и да оставим нещата така. Но… разбирате, че трябва да ви арестувам и да ви обвиня в ангажиране на проститутка.

У се усмихна.

— Как мога да обвиня хотела и жената, ако нямам друго доказателство, ако триъгълникът на това тъжно, тъжно престъпление няма трети ъгъл?

Тод Уикс кимна разсеяно, без още да може да повярва какво се случва с него. Но след това се досети за нещо и подскочи развълнуван:

— Аз мога да подпиша декларация. Да платя глоба. Обещавам да…

У поклати глава, а торбичките под очите му сякаш се спуснаха още по-надолу.

— Тод, Тод, Тод. Това прозвуча сякаш опитвате да предложите подкуп.

— Не. Разбира се, че не. Не бих помислил…

— Не, Тод. Аз не бих помислил за такова нещо. Тук, в Китай, има корупция, съгласен съм. Но не колкото казват в другите страни и ако мога да заявя без задръжки, много от корупцията е заради западно влияние.

У размаха малката си длан из стаята, за да покаже, че сам Тод е донесъл корупцията в тази бедна страна, но не го каза на глас. Вместо това само поклати глава и каза:

— Не знам дали мога да ви помогна по някакъв начин.

Тод отговори:

— Искам да говоря с посолството.

— Тук, в Шанхай, има консулство на Съединените щати. Посолството на САЩ е в Пекин.

— В такъв случай бих искал да разговарям с някой в консулството.