Уей кимна и отговори:
— В началото е възможно моят план да срещне… съпротива.
— Съпротива отвътре или отвън? — запита Су, преди да отпие глътка чай.
— Председателю, говоря за външна съпротива.
— Разбирам — отвърна безизразно Су.
Уей знаеше, че е дал точно каквото се очакваше от него.
Генералът остави чашката си на масата и каза:
— Какво предлагате?
— Предлагам да използваме военните си сили, за да затвърдим позициите си в района.
— Какво ще спечелим от това?
— Оцеляване.
— Оцеляване?
— Икономическият провал може да бъде избегнат само чрез разширяване на територията, създаване на нови източници на суровини, нови продукти и пазари.
— За коя територия говорите?
— Трябва да заявим по-агресивно интересите си в Южнокитайско море.
Су изостави престорената си липса на заинтересованост и кимна енергично.
— Напълно съм съгласен. Напоследък събитията, в които участват съседите ни, са обезпокоителни. Южнокитайско море — територия, която имаме пълно право да контролираме — ни се изплъзва. Конгресът на Филипините прие закон за териториалните морски води, с който предявяват претенции спрямо остров Хуангян, а той принадлежи на нашия народ. Индия е в партньорство с Виетнам за добив на нефт край виетнамския бряг и заплашват, че ще вкарат своя самолетоносач там, като ни провокират и проверяват нашата решимост. Малайзия и Индонезия активно се намесват в нашите икономически зони в Южнокитайско море, като сериозно засягат нашия риболов в тези води.
— Разбира се — отвърна Уей, напълно съгласен с всичко дотук.
Председателят се усмихна и каза:
— С внимателно пресметнати ходове в Южнокитайско море ще можем да укрепим финансовото състояние на страната си.
Уей поклати глава като професор, разочарован от своя студент, който не разбира основен принцип. Каза:
— Не, председателю Су. Това няма да ни спаси. Навярно не съм изяснил сериозността на икономическите ни проблеми. Ние няма да възстановим благоденствието си чрез риболов.
Су не реагира на снизходителната забележка.
— Значи има и друго?
— Пълното доминиране в Южнокитайско море е само първата стъпка, а ние трябва да изпълним и втора, а и трета стъпка.
Уей се спря, знаейки, че Су не очаква онова, което щеше да му каже. Знаеше също, че сега е последната възможност да се откаже. След следващите думи нямаше връщане назад.
След кратко колебание каза:
— Втората стъпка е да върнем Хонконг в нашата територия, да отменим закона за тази територия и да я запазим като специална икономическа зона. Дълготрайната ни политика „Една страна — две системи” ще се запази, разбира се, но искам да сме една страна. Пекин може да получава доходите на капиталистите от Хонконг. В края на краищата ние им даваме сигурност. Моите съветници ми казват, че ако превземем Хонконг и мръсния му малък братовчед Макао и ако ги обединим в една икономическа единица с територията Шънджън, ще увеличим четирикратно приходите си спрямо онова, което получаваме оттам сега. Парите ще са в подкрепа на ККП, както и на капиталистите, които печелят доста добре.
Искам също да прокарам морални национални образователни програми в училищата и засилено членство в комунистическата партия сред правителствените служители в Хонконг. За тях думата национализъм е мръсна, но аз ще ликвидирам това.
Су кимна, но Уей имаше чувството, че вижда как в мозъка му се въртят колела. Сега генералът сигурно мислеше за съпротивата от полуавтономната държава Хонконг, както и от Великобритания, Европейския съюз, Америка, Австралия и всяка друга държава с масирани капиталови инвестиции в района.
Хонконг и Макао бяха специални административни райони на Китай, което означаваше, че са капиталистически почти автономно управлявани страни от предаването им от Великобритания през 1997 г. Това трябваше да продължи петдесет години според договора с Китай. Никой тук и определено никой ръководител на Китай не беше предлагал прекратяване на автономията на двата града-държави и приобщаването им към страната.
Су каза:
— Разбирам защо е необходимо най-напред да осигурим контрола над Южнокитайско море. Много страни ще сметнат, че е в техен интерес да запазят сегашния статут на Хонконг.
Уей едва се въздържа да не махне пренебрежително с ръка.
— Да, но планът ми е да покажа много ясно на международната общност, че съм бизнесмен, че съм за свободния пазарен капитализъм и всяка промяна в начина на функциониране на Хонконг и Макао ще е малка и почти незабележима за външния свят.