Един прислужник сервира чай на двамата мъже, не предложи нищо на секретарите и ги остави.
Уей беше дал една седмица на Су да работи със своите разузнавачи върху плана да засилят присъствието си в Южнокитайско море като начален ход в операцията на Уей за поглъщане на Хонконг и Тайван. Знаеше, че през това време Су няма да спи много, да яде много и да мисли за други неща.
В края на краищата вече повече от десетилетие Су мислеше как да изпрати войници, кораби и самолети в Южнокитайско море.
Седнаха и председателят Су взе в ръка своя доклад. Ся, заместникът на Су, носеше второ копие и Уей реши, че ще му дадат едно от тях, за да го преглежда по време на обсъждането.
Но преди да подаде документа, председателят Су каза:
— Тунжи, неотдавна за малко не ви изхвърлиха от властта, защото казахте истината на хората около себе си — неприятна истина, и те не искаха да ви чуят.
Уей се съгласи и кимна.
— Сега аз съм в положение подобно на вашето. Вие представихте петгодишен план за връщане на нацията в позицията на сила и слава, каквито не сме имали от поколения насам. Но аз ще ви кажа с известно колебание, че има някои аспекти на нашата военна ситуация, които ще затруднят или дори ще направят невъзможен петгодишния ви план.
Изненадан, Уей наклони глава.
— Целите, които преследвам, няма да бъдат постигнати само чрез военна сила. Аз искам военна подкрепа за контрол върху зоната. Не сме ли така силни, както се твърди в годишните отчети?
Су махна с ръка.
— Във военно отношение сме силни. По-силни не сме били. Двадесет процента растеж през последните две десетилетия позволиха да изградим значителни сухопътни, морски, въздушни и космически възможности.
След тези думи Су въздъхна.
— Тогава кажете ми какво ви тревожи.
— Боя се, че нашите сили сега са в най-високата си точка, но скоро ще отслабнат спрямо тези на нашите противници.
Уей не разбираше това. Не се чувстваше на стабилна почва, когато се говореше по военни въпроси.
— Защо ще отслабне?
Генералът направи достатъчно дълга пауза, за да разбере Уей, че няма да отговори незабавно или директно. Обяснението му изискваше предистория.
— Можем, започвайки от утре сутринта, да елиминираме всяка съпротива в района. Но не това ни трябва. Необходимо е да се подготвим за бой с един и само един противник. Неутрализираме ли този враг, останалите евентуални конфликти ще бъдат спечелени, преди още да се бием за тях.
Уей каза:
— Вие мислите, че Съединените щати ще се ангажират с нашите набези в Южнокитайско море?
— Убеден съм в това, другарю.
— А нашите военни възможности…
— Ще бъда откровен с вас. Конвенционалните ни умения са само бледа част от онова, което имат Съединените щати. Във всяка категория — брой оръжия, качество на оборудването, обучение на силите — до последния кораб, танк, камион и спален чувал, американците имат превъзхождащо оборудване. Освен това прекараха в бой последните десет години, а ние — в обучение.
Лицето на Уей се вкамени.
— Имам чувството, че армията през двадесетгодишната модернизация не е оправдала надеждите на народа ни.
Су не се разгневи от тази забележка. Вместо това кимна.
— Това е другата страна на монетата. Добрата новина. Много аспекти на стратегическата ни модернизация са успешни. Имаме голямо предимство в една военна специалност. Във всеки конфликт с наш враг ще притежаваме пълно информационно надмощие. Армията на председателя Мао, армията, в която са служили вашият и моят баща, е заменена с нещо по-голямо. Механизирани К4СНР. Командване, контрол, компютри, комуникация, събиране на сведения, наблюдение и разузнаване. Имаме добри ресурси, връзки и организация. А силите ни са на разположение за незабавно нападение.
— Нападение? Вие за кибервойна ли говорите?
— Кибервойна и кибершпионаж, комуникация между системи и сили за оптимизиране на ефекта от тях. Пълно информатизиране на бойното пространство. Ние превъзхождаме американците значително.
Уей се обади:
— Вие казахте, че имате лоши новини. Но това звучи като добра вест.
— Лошата вест, другарю генерален секретар, е, че графикът, който искахте аз и моите военни да подкрепим, е нереалистичен.
— Но ние трябва да постигнем всичко това до края на партийния конгрес, до пет години. Продължим ли повече, водещата ни роля ще отслабне и не можем да сме сигурни, че…
— Не ме разбирате — прекъсна го председателят. — Аз искам да кажа, че за постигането на нашите цели не може да отделим по никакъв начин повече от година. Вижте, това ново умение е нашето единствено истинско, вярно тактическо предимство над американците. Невероятно предимство. Но то ще отслабне. Американците изграждат бързо своята кибернетична защита и страната им и техните сили реагират бързо на заплахата. В момента защитата на американските мрежи е предимно от реагиращ тип. Но киберкомандването на Америка бързо променя това, както и целия пейзаж на бъдещите войни. Президентът Райън е засилил всички ресурси на киберкомандването и скоро това ще повлияе на способностите ни.