Уей разбра.
— Казвате, че моментът за ползване на тези умения е сега?
— Прозорецът ще се затвори и се боя, че няма повече да се отвори. Никога. Америка ни настига. В Конгреса си прокарват закони, които ще модернизират вътрешната им компютърна инфраструктура. Администрацията на президента Райън се отнася сериозно към този въпрос. Ако ние прокарваме бавно нашата… вашата програма за разширяване, ще се поставим в много неизгодно положение.
— Вие желаете да започнете незабавно.
— Ние трябва да започнем незабавно. Трябва да наложим убеждението си, че Южнокитайско море е от съществен интерес за Китай, и да си осигурим контрол върху морето веднага. До няколко дни, не седмици, е необходимо да засилим своите патрули в Малакския проток и да закараме военноморски сили на островите Спратли и остров Хуангян. Мога да разположа сили на някои от ненаселените острови до седмица. Всичко това е включено в доклада. След това трябва да обявим новите си взаимоотношения с Хонконг и да започнем блокада на Тайван, и всичко това да стане през следващите шест месеца. След година, с очевидно за всички агресивно и напредничаво мислене, ние ще сме изпълнили целите си, а американците ще са твърде заети да ближат раните си, за да ни спрат.
Уей помисли над тези думи за момент.
— Америка ли е единствената ни стратегическа заплаха?
— Да. Особено след като Джак Райън е в Белия дом. Точно както при нашата война с Русия, той отново е проблем. Не само поради пряката заплаха на неговата армия, но и заради арогантното поведение на нашите съседи. Те смятат, че Китай няма да стори нищо срещу никой от съюзниците на Америка, докато Райън е на власт.
Уей каза:
— Защото ни победи през последната война.
Су възропта:
— Спорно е дали ни е победил. Руснаците също участваха, ако си спомняте.
Уей вдигна длан в знак на извинение.
— Вярно е, но помня, че ние нападнахме Русия.
Су отговори категорично:
— Но не сме нападали Съединените щати. И все пак това беше преди седем години, а американските ВМС продължават да патрулират редовно в Източнокитайско море, близо до нашите води. Скоро продадоха военна техника на Тайван за девет милиарда долара. Застрашават ни с достъпа си в региона. Аз не трябва да ви казвам, че осемдесет процента от нефта, който ползваме, преминава през Малакския проток и че Съединените щати могат да застрашат този поток с бойна група от самолетоносачи. Ние трябва да преминем в офанзива срещу тях, за да успее вашият план.
Уей не разбираше много от военни въпроси, но всеки в Политбюро знаеше това.
— Но ако започнем военни действия, Райън ще…
Су го прекъсна:
— Ние ще започнем военни действия, без Райън да разбере, че сме ги започнали. Можем да го направим, без да разкриваме, че ние сме агресор.
Уей сръбна от чая си.
— Нещо като нападение с компютри?
— Другарю президент, изпълнява се тайна операция, за която не знаете.
Уей вдигна тесните си вежди над чашката за чай.
— Надявам се, че има много на брой такива операции, за които не знам.
Су се усмихна.
— Така е. Но тази ще бъде съществено важна за реализирането на вашите цели. Необходимо ми е само да дадете нареждане и ще започнем отначало бавно, а после много внимателно, за да не се разбере, че всичко е оттук, от Китай, ще навредим на способностите на Съединените щати да ни победят. Ще ги изпратим срещу други врагове, ще ги накараме да се съсредоточат върху вътрешни проблеми, които ще разпилеят вниманието и ресурсите им, и така нашите действия тук, в района, ще минат на заден план за тях.
Уей отговори:
— Забележителна хвалба, председателю Су.
Су помисли над тази бележка, преди да каже:
— Не го казвам лекомислено. Ние ще нанесем много малки рани, просто драскотини по тялото на гигант като Америка. Но тези драскотини ще кървят, това мога да ви го обещая. И гигантът ще отслабне.
— И няма да знаят, че ние сме тези, които ги отслабват?
— Ние ще бъдем невидима армия. Америка няма да знае, че Народната освободителна армия ги е препънала.