Чавес се нахвърли срещу него. С три светкавично бързи крачки се озова до парапета и бръкна в сакото на едрия либиец с лявата си ръка, за да му попречи да извади оръжието. В дясната си ръка Динг държеше черна кожена палка, която стовари със силен удар в слепоочието на мъжа, което изпука звучно, и „Цел три” се отпусна безжизнен между парапета и Чавес.
Американецът пъхна палката в джоба си, след което хвана припадналия мъж за главата. Огледа се бързо, за да провери дали е сам, след което с рязко и брутално движение прекърши врата му. След последен поглед по палубата, за да е сигурен, че още е на чисто, Динг вдигна либиеца на парапета, после го прехвърли през него. Тялото изчезна в нощта. Шумът на морето и ръмжащите двигатели на ферибота позволиха да се чуе само едва доловимо пляскане.
Няколко минути по-късно Чавес седна на друга пейка в салона. Обади се набързо по телефона си.
— „Три” падна. Динг на чисто.
Новият стадион „Тюрк Телеком” има места за над 52 000 зрители и се пълни докрай, когато играе местният футболен отбор на Истанбул, „Галатасарай”. Въпреки дъжда, огромната тълпа оставаше суха под покрива, открит само над терена за игра.
Заради тазвечерния мач срещу съперника от другата страна на града „Бешикташ” стадионът беше препълнен с местни хора, но имаше и един чужденец, който не гледаше играта на терена с голямо внимание. Доминик Карузо, който знаеше много малко за европейския футбол, наблюдаваше „Цел четири” — тридесет и една годишен брадат либиец, дошъл тук с група турски познати. Дом плати на един мъж с място няколко реда по-нагоре от целта да се сменят и виждаше либиеца добре оттам, откъдето можеше и бързо да отиде до изхода над себе си.
През първото полувреме Карузо нямаше какво да прави и викаше, когато хората около него викаха, и ставаше, когато те станеха, което се случваше непрекъснато. През почивката местата се изпразниха, защото запалянковците отидоха при сергиите и по тоалетните, но „Цел четири” и повечето от приятелите му останаха по местата си, затова и Карузо остана.
Един изненадващ гол на „Галатасарай” малко след почивката оживи тълпата. Не след дълго, когато до края оставаха тридесет и пет минути, либиецът погледна мобилния си телефон, а после се обърна и тръгна към стълбите.
Карузо се втурна нагоре преди целта си и влезе в най-близката тоалетна. Застана до вратата и зачака либиеца.
След тридесет секунди „Цел четири” влезе. Доминик бързо измъкна от сакото си бяла табелка с надпис Kapali, или „Затворено”, и я залепи с лепяща лента на вратата. Извади още една такава табелка и я залепи на външната врата. След това влезе в тоалетната и затвори вратата зад себе си.
Намери „Цел четири” пред редица писоари до двама мъже. Другите двама скоро измиха ръцете си и тръгнаха към вратата. Дом, застанал през четири писоара от целта си, бръкна в панталона си и извади тънка кама.
„Цел четири” вдигна ципа на панталона си, отстъпи от писоара и тръгна към мивката. Мина край мъжа с яке и шал на „Галатасарай”, който рязко се извъртя към него. Либиецът усети удар в корема си, а после установи, че непознатият го бута назад и го вкарва в една кабинка. Опита да посегне за ножа в джоба си, но нападателят му го буташе с такава сила, че либиецът можеше само да пристъпя назад на пети.
Двамата паднаха в кабинката върху тоалетната чиния.
Едва тогава младият либиец погледна към корема си, където беше усетил удара. От него стърчеше дръжката на нож.
Обзе го паника, последвана от слабост.
Нападателят му го събори на пода до тоалетната чиния. Наведе се към ухото му.
— Това е за брат ми, Брайън Карузо. Твоите хора го убиха в Либия и тази вечер всеки от вас, които останахте, ще плати с живота си.
Очите на „Цел четири” се присвиха от объркване. Той знаеше английски и разбра какво му казва мъжът, но не познаваше никого на име Брайън. Убил беше много мъже, някои от тях в Либия, но онези бяха либийци, евреи, бунтовници. Врагове на полковник Кадафи.
Не беше убивал американец. Нямаше представа за какво говори този привърженик на „Галатасарай”.
„Цел четири” умря, свлечен на пода до чинията в тоалетната на стадиона, убеден, че е станала ужасна грешка.
Карузо смъкна оцапаното си с кръв яке, под което носеше бяла тениска. Свали и нея и остана по друго яке, този път на другия отбор. Черно-белите краски на „Бешикташ” щяха да го улеснят да се смеси с тълпата, както преди се сливаше с червените и златисти цветове на „Галатасарай”.