— Моля? — смотолеви, преглъщайки сухо.
— Тук съм по програмата „Еразъм“ — повтори Лена, обръщайки лице към него, за да го погледне.
Влязоха в централното крило и се заизкачваха по стълбите.
— Ммм… по програмата „Еразъм“ ли?
— Да, „Еразъм“. Предполагам, че сте чували за нея, нали?
Томаш поклати глава, опитвайки се да прогони демоните, които бяха обсебили волята му. Наложи си да вдигне поглед от дяволското изкушение, каквото беше онова чувствено тяло, и да се съсредоточи върху разговора.
— Ааа, да. По… по програмата „Еразъм“. Разбира се… „Еразъм“ — потвърди неуверено, като най-сетне проумя смисъла на онова, което тя му казваше. — А! Значи идвате по линия на „Еразъм“.
Шведката се усмихна малко пресилено, изненадана от реакцията на професора.
— Ами да, нали това се опитвам да ви кажа. Тук съм по линия на „Еразъм“.
Томаш си изясни обстоятелствата, обясняващи присъствието на студентката. „Еразъм“ беше европейска програма, създадена през 1987 година в сферата на висшето образование, в рамките на която университетите от Европейския съюз си обменяха студенти за една учебна година. Четири години преди това, през 1995, „Еразъм“ беше станала част от по-широка европейска образователна програма, наречена „Сократ“. Повечето студенти, които идваха в Катедрата по история към Нов лисабонски университет, бяха испанци, което беше разбираемо заради езика, но Томаш си спомняше и за един немски студент, дошъл от университета в Хайделберг.
— От кой университет идвате?
— От „Стокхолм“.
— История ли учите?
— Да.
Изкачиха три етажа почти без да усетят, докато стигнаха до централното крило на шестия етаж; завиха наляво и навлязоха в административната част; Томаш премина по коридора на Катедрата по история, с шведката неотлъчно до него, и потърси в джоба ключа от кабинета си.
— И защо избрахте да дойдете в Португалия?
— По две причини — каза Лена. — От една страна, заради езика. Говоря и чета свободно на португалски и затова няма да ми е трудно в часовете. Писането ми е малко по-трудно…
Професорът спря пред вратата на кабинета и протегна ключа към бравата.
— Ако ви е трудно на португалски, спокойно можете да пишете на английски, няма проблем. — Ключът влезе в процепа. — А втората причина?
Шведката бе застанала до него.
— Мисля да напиша дипломна работа върху великите географски открития. Знам доста за морските походи на викингите и бих искала да направя паралел с Великите португалски открития.
Вратата бе отворена и Томаш с любезен жест я покани да влезе. Кабинетът беше разхвърлян, с камари листове от проверовъчни тестове и ксерокопия, пръснати по масите и дори по пода. Седнаха до прозореца и се загледаха в ограденото пространство на болницата „Къри Кабрал“. Ниските сгради на здравното заведение, долепени до факултета, се открояваха с тухления цвят на покривите си сред оголелите дървета; хора с халати се движеха бавно и безцелно; други, с бели престилки, без съмнение лекари, влизаха и излизаха припряно; някакъв мъж се отдалечаваше от колата, която току-що бе паркирал, друг се бе спрял под клонест дъб и се взираше в часовника си.
— Португалските открития са много широко понятие — отбеляза Томаш, обръщайки се с лице към зимното слънце, което, намерило пролука сред облаците, огря стаята. — Имате ли понятие с какво се захващате?
— „Всяка риба кит да стане се надява“.
— Моля?
— Шведска поговорка. Искам да кажа, че не ми липсва желание за работа.
— Не се съмнявам, но е важно да се ограничи изследователското поле. Кой точно период смятате да изучавате?
— Искам да разгледам всичко до пътешествието на Вашко да Гама.
— Значи ви интересува периодът само до 1498 година?
— Да — отвърна тя с въодушевление. — Жил Еаниш, Гонсалвеш Балдая, Нуно Трищан, Диого Кан, Николау Коельо, Гонсалвеш Зарко, Бартоломеу Диаш…
— Виж ти! — възкликна професорът. — Знаете ги всичките.
— Разбира се. Вече година уча по темата и се готвя за тук. — Отвори широко очи. — Смятате ли, че би било възможно да направя нужните справки в оригиналните издания на хронистите?
— Кои? Зурара и останалите?
— Да.
Томаш въздъхна.
— Трудно ще бъде.
— О — възкликна разочаровано Лена.
— Знаете ли, оригиналните текстове са ценни, крехки реликви, внимателно и ревниво пазени от библиотеките. — Замисли се. — Но бихте могли да се консултирате с факсимилета и копия, почти същото е.