— Извинете, това е шега — поясни евреинът. — Челм е град в Полша, чиито жители са обект на шеги сред евреите. Нима англичаните не разказват вицове за ирландци, а французите не се забавляват за сметка на белгийците? Е, и ние разказваме вицове за мъдреците от Челм. Казваме за някой, че е челмски мъдрец, когато има щури идеи.
— Какви например?
— Ами веднъж един равин от Челм обещал да сложи край на беднотията в града. Обещал, че оттогава нататък бедните ще се тъпчат с месо, а богатите ще карат само на хляб. „Как ще стане това“, попитали вярващите, смаяни от плана му. „Учителю, как ще сторите това чудо?“ — „Лесно“, казал равинът. „Отсега нататък ще казваме на хляба месо, а на месото — хляб“.
И двамата шумно се разсмяха.
— В Португалия наричаме това селска хитрост — обясни Томаш. — Имате ли и други примери?
— Ооо, историите от Челм нямат край — отбеляза Каим. — Събрали се еврейските мъдреци, за да обсъдят кое небесно тяло е по-важно, Слънцето или Луната? Равинът от Челм бил категоричен. „Луната“, казал той. — „Ааа, така ли?“, почудили се другите равини. „А защо?“ Равинът от Челм отсякъл: „На кого през деня му е нужно Слънцето? По-важна е Луната, защото свети нощем, когато е тъмно“.
Пак смях.
— Много вицове ли разказвате?
— Много.
— За мъдреците от Челм ли?
— Ммм… да, макар че ако погледнем обективно на нещата, ще видим, че това са вицове за нас самите. Обожаваме да взимаме евреите на подбив, тяхното особнячество, манталитета им. — Вдигна ръка, сякаш да направи някаква уговорка. — Но, забележете, мразим други да го правят.
— Като португалците — засмя се Томаш. — Ако португалец говори лошо за друг португалец, всичко е наред. Но ако чужденец говори лошо за португалец, това вече е съвсем друго.
— Трябва да сте го наследили от нас — каза Каим. — Знаете ли, има едно качество, което много ни разсмива. Това е chutspah.
— Какво е това?
— Chutspah! Ами… това е… нещо като безочие, нахалство, на което само един евреин е способен. Например един евреин отишъл в съда, защото убил майка си и баща си. Понеже бил евреин и притежавал chutspah в излишък, решил да моли съдията за милост, понеже бил пълно сираче.
Пак смях.
Минаха през синагогата „Иешива“ и широк площад се разкри пред двамата. В дъното се издигаше висока стена от огромни каменни варовикови блокове и върволица от евреи в ниското, с kipah245 на главата, полюшвайки се напред-назад, досами древната гигантска стена. Молитвената зона беше защитена от декоративна ограда, от каменни блокове с menorah246 от ковано желязо на върха и черна верига, свързваща металните структури една с друга, отделяйки мястото за молитви от останалата част на площада.
— Kotel Hamaaravi — съобщи Каим. — Западната стена.
Томаш остана взрян в гледката, която беше виждал толкова пъти по телевизията или на снимки в списания.
— Защо това място е най-святото за юдаизма? — попита португалецът.
Каим посочи към златен купол, сияещ на хълма зад Стената.
— Всичко започнало ето там, под онзи златен купол. Под него е камъкът, на който патриархът Авраам се готвел да изпълни волята Божия и да убие сина си Исаак. В последния миг ангел задържал ръката му. Тази скала се нарича Even ha- Shetiyah, основополагащият камък, върху който по-късно бил положен Ковчегът на Завета. Възвишението, на което се намира Камъкът на Авраам, е хълмът Мория, Храмовия хълм, където цар Соломон някога издигнал Първия храм. Но след смъртта на Соломон различни конфликти довели до разделянето на еврейския народ, който бил победен от асирийците и поробен от вавилонците, които разрушили Храма. Вавилонците били разбити от персите и на юдеите било разрешено да се върнат по земите си. Тогава бил построен Вторият храм. Когато Александър Велики минал оттук, оставил елини да владеят Близкия изток, които по-късно били изместени от римляните. Макар и да контролирали тези земи, римляните разрешили на юдеите да имат свои юдейски царе. Малко преди Христос да се роди, цар Ирод разширил храма и построил голяма външна стена, от която Западната стена е единствената оцеляла част. Но през 66 година от християнската ера юдеите въстанали срещу римското владичество и започнали така наречените Юдейски войни. В отговор римляните завладели Йерусалим и през 68 година разрушили Храма, събитие с изключително значение за всички евреи. — Махна към голямата стена. — Затова Западната стена е наричана Стената на плача. Юдеите идват тук, за да оплачат срутването на Храма.
245
246