— Впечатляващо — сподели Томаш тихо, навеждайки се, за да види по-добре камъка, на който е било издигнато Разпятието. — Това е мястото, където е издъхнал Исус.
— Едва ли — отвърна Каим, който изобщо не изглеждаше впечатлен.
— Не е ли?
— Спомняте ли си, че говорихме за Константин, императора на Източната римска империя, който приел християнската вяра?
— Да.
— Константин свикал през 325 година Вселенски събор, който формулирал доктрината за Светата троица. На този събор присъствал патриархът на Йерусалим, епископ Макарий, който убедил майката на император Константин, Елена, да дойде в Светата земя и да установи забравените места, през които минавал пътят на Христос. Елена пристигнала и открила Витлеемската пещера, където бил роден Исус, както и Елеонския хълм, от който предсказал унищожаването на Йерусалим. Майката на Константин стигнала до заключението, че Голгота, голямата скала, на която Христос бил разпънат на кръста, се намирала под езическите храмове, построени от римския император Адриан, в североизточната част на Стария град.
— Голгота ли?
— Това е староеврейското наименование на скалата, означава Мястото на черепа. На латински е Calvária. — Поколеба се. — Докъде бях стигнал?
— Дотам, където Елена открила, че Голгота се намира под римските храмове.
— Така. Тя сринала до основи тези храмове, разрушила част от камъка под тях и издигнала базилика на това място. Елена определила донякъде произволно мястото, където Исус спрял за последен път, за да се подготви за екзекуцията, мястото, където бил прикован на кръста, и мястото, където се издигало Разпятието, тоест десетата, единадесетата и дванадесетата спирка от Кръстния път. Но това се основава на догадки; истината е, че дори не можем да бъдем абсолютно сигурни, че този камък, който се намира под базиликата, е наистина Голгота, макар по всичко да личи, че е така. Знае се от Евангелията, че Христос е бил разпънат на кръста на скала извън старата крепостна стена на града, до малък хълм е пещери, използвани за гробници. Съвременните археологически проучвания сочат, че това място отговаря съвсем точно на описанието.
Разполагаха с още малко време и се наредиха на опашка, за да влязат в Божи гроб, онази част от гробницата, където вероятно е било положено тялото на Христос и което сега се намираше скрито в центъра на Ротондата, величествена кръгла зала в романски стил, над която се издигаше позлатеният купол на базиликата. Каим, като ортодоксален евреин, не пожела да влезе, предпочете да остане и да се полюбува на Католикон251, съседния купол, който покриваше централния кораб на Църквата на кръстоносците, смятана за вселенско средище на православната църква. Когато дойде неговият ред, Томаш сведе глава, вмъкна се в тесния коридор и надникна в топлата и влажна камера на Гроба Господен. С неочаквано благоговение разгледа мраморната плоча, положена на мястото, където е било тялото на Исус, и се взря в барелефите, които пресъздаваха сцени от Възкресението. Остана броени секунди в тясната гробница, толкова осезателен бе натискът да освободи мястото за стоящите на опашката зад него. Отвън израелецът го посрещна с нетърпение, сочейки часовника на протегната си ръка.
— Четири и половина е — каза той. — Трябва да се връщаме.
Едрата фигура на Соломон Бен-Порат, с гръб към вратата и е добре очертаваща се малка кръгла шапчица на голото му теме, изглеждаше внушителна в сравнение със слабия, кокалест мъж, с когото разговаряше. Човекът имаше дълга заострена брада и бе облечен с bekeshe, тъмна хасидска252 роба. Равинът усети присъствието на двамата новопристигнали мъже и се обърна на стола с доволна усмивка, грееща сред гъстата му посивяла брада.
— А! — възкликна той. — Ма shlomcha253?
— Tov254 — отвърна Каим.
— Влезте, влезте — каза Соломон на английски и ги прикани с енергичен жест. — Професор Нороня — произнесе той с гърленото си р, от което името прозвуча като „професоррр Норрроня“. Обърна се към седящия от дясната му страна евреин: — Нека да ви представя един свой приятел, рави Авраам Хуревиц.
Слабият мъж стана и поздрави Томаш и Каим.
— Yom tov — каза, поздравявайки с добър ден.
— Равин Хуревиц дойде да ми помогне — поясни Соломон, докато разсеяно поглаждаше бялата си брада. — Знаете ли, разгледах документите, които ми дадохте, и се обадих на някои мои приятели. Открих, че равин Хуревиц е изучавал някога текстовете на Христофор Колумб, и по-точно Книгата на пророчествата, както и дневника му. Свързах се с него и той ми каза, че е на разположение, за да ни даде необходимите разяснения.
251
252
253
254