— Чудесно — одобри идеята Томаш с благодарност, без да сваля очи от Хуревиц.
— Но ми се струва, че преди това трябва да направим един малък увод. — Соломон Бен-Порат изгледа Томаш с любопитство. — Професор Нороня, извинете за въпроса, но какво знаете за Кабала?
— Ммм… много малко, предполагам — каза той, като се приготвяше да си води записки върху онова, което щяха да му кажат. — Имам някаква обща представа, но нищо по-конкретно, за първи път се сблъсквам с Кабала в проучванията си.
— Right — съгласи се Соломон, произнасяйки rrright, с обичайното гърлено р. — Професор Нороня, Кабала съдържа символичния ключ към мистериите на вселената, в чийто център е Бог. Изразът Кабала идва от глагола lecabel, тоест „получавам“. С други думи, намираме се пред система на предаване и приемане на познание, интерпретативен метод, средство за декодиране на света, ключ, който позволява да се приобщим към идеите на Неизразимия. — Соломон говореше с голямо красноречие, с дълбок и провлачен глас, сякаш беше Мойсей и се готвеше да обяви Десетте божи заповеди. — Казват, че Кабала датира от времето на първия човек, Адам. Други свързват древното учение с патриарха Авраам, макар че има и мнозина, които сочат Мойсей, предполагаемият автор на Тората, или Петокнижието, като един от първите кабалисти. Но доколкото знаем, това мистично познание е започнало да се систематизира по-късно. — Сниши тон и заговори доверително: — За да ви улесня, професоре, хронологичните ми препратки ще са съобразно вашата, християнска ера. — Той се изправи. — Първите свидетелства за съществуването на систематизирано кабалистично учение датират от I век преди Христа; през вековете системата преминава през седем фази. Първата е най-дълга и продължава до X век. Този първоначален етап е белязан от медитацията като средство за достигане на духовен екстаз, който ни позволява да се приобщим към Божите мистерии; кабалистичните съчинения от този период описват висшите нива на съществуването. Втората фаза е между 1150 и 1250 година; системата се развива предимно в Германия и се характеризира с прилагането на абсолютен аскетизъм, като мъдрецът се отказва от светските неща и практикува краен алтруизъм. Следващият етап продължава до началото на XIV век и отбелязва раждането на пророческата Кабала, благодарение най-вече на работата на Авраам Абулафия. През този етап се развиват и методите за прочит и интерпретация на мистичното съдържание на светите текстове, с въвеждането на староеврейските букви и имената на Бог. Четвъртата фаза обхваща целия XIV век и е в основата на най-значимата мистична творба на кабализма — Sefer HaZohar, или Книга на сиянието. Този изключителен текст се появява на Иберийския полуостров в края на XIII век и за неин автор се приема Моше бен Шем Тов де Леон.
— За какво става въпрос?
— В Книга на сиянието ли? Това е книга за Сътворението и скритото значение на тайните на Бога и вселената. — Прокашля се, готов да продължи разказа си. — Та, петият етап започва на Иберийския полуостров със забраната на юдаизма в Испания през 1492 и Португалия през 1496 година. Най-известният представител на кабалистичната традиция от този период е Исаак Лурия, който, търсейки мистично обяснение за преследванията, предлага теорията за изгнанието, приближавайки Кабала до месианството, с надеждата за общо избавление. Затова и шестата фаза, между XVII и XVIII век, е белязана от псевдомесианството, което въвежда немалко заблуди и отваря път към седмата и последна фаза на хасидизма, идващ от Източна Европа, появил се като отпор на месианството. Хасидското движение, оглавено от Израел Баал Шем Тов, подпомага популяризирането на Кабала, която престава да бъде толкова херметична и елитарна, и прави общодостъпни идеите ѝ.
— А, имате предвид броенето на буквите от Дървото на живота? — попита Томаш, докато стремително записваше в бележника.
— Професор Нороня, вие говорите за две различни неща — отвърна Соломон. — Онова, което наричате „броене на буквите“, вероятно е гематрия. Тази техника се състои в получаването на числова стойност на думите, след съпоставянето на буквите от еврейската азбука и числата. В гематрията първите девет букви се свързват с първите девет числа, деветте следващи букви са свързани с деветте десетици, а четирите останали представляват първите четири стотици. — Разтвори ръце с широк жест наоколо, сякаш да обхване цялото Творение. — Бог е създал вселената с числа и всяко число съдържа тайна и откровение. Всичко съществуващо във вселената е част от причинно-следствената верига, образувайки единство, което се рои до безкрайност. Днес математиците използват теорията на хаоса, за да разберат сложното функциониране на нещата, докато физиците предпочитат принципа на вероятностите, за да обяснят странното поведение на микрочастиците в квантовото им състояние. Ние, кабалистите, предпочитаме гематрията. Преди повече от две хиляди години, някъде между II и VI век от християнската ера, се появила тайнствена метафизична книга, озаглавена Sefer Yetzirah, Сефер Йецира, или Книга на Сътворението, където се описва начинът, по който Бог сътворил света, като използвал числа и думи. Също както и днешните математици и физици, Сефер Йецира твърди, че е възможно да проникнем в божествената съзидателна сила чрез числата. Гематрията всъщност е точно това. Тази система приписва съзидателна сила на думите и на числата, основавайки се на принципа, че староеврейският е езикът, използван от Бога в Сътворението. Числата и староеврейският език има божествена същност. Посредством гематрията можем да превърнем буквите в числа и да направим много интересни открития. — Произнесе verrry interrresting discoverrries, което придаде мистериозно звучене на фразата. — Например еврейската дума shanah, „година“, ни дава числото 355, точният брой на дните в лунната година. А числовата стойност на думата herayon, „бременност“, е 271, тоест общият брой на дните в девет месеца, продължителността на една бременност.