— Това е страница от Historia rerum ubique gestarum от папа Пий П, една от книгите, които са принадлежали на Христофор Колумб, която днес се намира в Колумбовската библиотека в Севиля.
Соломон посочи една забележка в полето.
— А кой е написал това тук?
— Самият Колумб.
— Много добре — възкликна равинът. — Забелязали ли сте, че той е преизчислил 1481 година от християнската ера по еврейското летоброене, отбелязвайки я като 5241? — Наведе глава. — Кажете ми, професор Нороня, обичайно ли е за християните да преобръщат християнски дати в еврейски?
— Не.
— Което ни води към следващия въпрос. Колко католици познавате, които могат да направят това преобразуване?
Томаш се засмя.
— Нито един, доколкото знам. Още по-малко невежи тъкачи.
— Моля?
— Не, няма нищо — каза, докато записваше трескаво. — Не ми обръщайте внимание.
Соломон посочи друга бележка в полето на Historia rerum.
— Обърнете внимание на тази подробност. Говорейки за разрушаването на Втория Соломонов храм, Колумб споменава за унищожаването на втория Дом и намеква, че това е станало в 68 година след Христа.
Равинът погледна събеседника си в очите, но той явно не успя да разбере за какво става въпрос и сви рамене.
— И какво следва от това?
— Тази бележка е твърде показателна — отсече Соломон. — Първо, само един народ говори за Соломоновия храм като за Дом. Знаете ли кой е този народ?
— Еврейският?
— Разбира се. От друга страна, по онова време християните винаги са говорели за разрушаването на Йерусалим, а не на Храма, и още по-малко на Дома, което е типично за евреите. Освен това съществува историческо разногласие относно годината на унищожаването на Храма. Евреите винаги са поддържали тезата, че това е станало през 68, докато за християните по-вероятната дата е 70 година. — Повдигна вежди. — Кажете ми сега, професор Нороня: каква самоличност ни разкрива Колумб, говорейки за Храма като за Дом, за разрушаването на Дома, а не за разрушаването на Йерусалим, и определяйки 68 година като годината, в която е станало това събитие?
Томаш се усмихна.
— Виждам, че…
Старият кабалист извади втори лист от свитъка.
— Това ксерокопие също има странна бележка в полето.
Португалецът внимателно огледа листа.
— И тази бележка е написана собственоръчно от Колумб — потвърди Томаш. — Какво означава това?
— Гог Магог.
— Моля?
— Гог Магог. Или по-точно Гог и Магог255.
— Не разбирам.
Соломон хвърли бърз поглед към останалите евреи. Каим и Хуревиц гледаха копието е възхищение, сякаш беше изумително ценна реликва.
— Хей, еврейски принце — каза равинът, обръщайки се към Каим. — Ти, който си сефарадски португалец, обясни на нашия приятел от Лисабон какво значи Гог и Магог.
— Гог и земята Магог се споменават в едно пророчество на пророк Иезекиил — поясни Каим, нарушавайки едва сега мъл чанието си от началото на срещата. — Според това пророчество, в навечерието на идването на Месията ще настъпи опустошителна война между Гог и Магог и Израил. — Вгледа се в Томаш. — Любопитно е, че по време на прокуждането на евреите от Иберийския полуостров сефарадите сметнали това като знак, че пророчеството се сбъдва. Двамата „католически крале“ влезли в ролята на Гог и Магог, а евреите — на Израил.
Соломон кимна към копието.
— Въпросът ми, професор Нороня, е следният: как е възможно католикът Колумб да си спомни за Гог и Магог във времена, когато евреите са били преследвани?
Томаш не спираше да пише скоростно в бележника си, което принуди Соломон да направи пауза. Докато изчакваше, той потърси някакъв документ сред ксерокопията. Португалецът приключи най-сетне със записките и погледна към равина.
— Какво друго открихте?
— Разглеждах писмата на Христофор Колумб до сина му Диого и попаднах на нещо много интересно.
Показа листа, сочейки написаното най-горе.
— Muy caro fijo, „прескъпи сине“ — разсмя се Томаш. — Това е португализъм. Кастилците казват hijo, а португалците — fijo. Колумб се е стараел да пише на кастилски, но често е вмъквал португализми. Вместо hijo е написал fijo. — Сви рамене. — Тази смесица от португалски и кастилски се нарича портуньол.
— Професор Нороня — избоботи Соломон. — Нямам предвид израза muy caro fijo, той нищо не ми говори. Онова, което ме изненадва, е знакът над него.
255