— За да се почувствате по-добре на това прекрасно място, където се намираме. Все пак тук, в Томар, зад тези тайнствени средновековни стени, витае чистият дух на свещения Граал, мистичният езотеричен дух, вселен в Португалия, който направлява епопеята на Великите географски открития. — Намигна му. — Разказвам ви всичко това и като въведение към необикновената история, която смятам да ви разкажа.
— Наистина ли? Каква история?
— Драги ми господине, нима все още не сте разбрали? Онова, което ще ви разкрия, е истинската история на Христофор Колумб, мореплавателя, който предаде Америка на кастилците.
— Истинската история на Колумб? Нима я знаете?
Влязоха в геометричната градина под храст, извит във формата на арка, и седнаха на пейка със сини и оранжеви плочки, вградена в зида.
— Тази история води началото си от тамплиерите и Военния орден на Христос. — Графът се загледа в крепостните стени и кулата „Дона Каролина“. — Кажете ми, скъпи приятелю, направило ли ви е впечатление какви са кръстовете по корабните платна на португалските каравели, участвали в откритията?
— Кръстовете на каравелите ли? Червени, доколкото си спомням.
— Червени кръстове на бяло платно. Това нищо ли не ви говори?
— Ммм… не.
— Кръстовете на кръстоносците са червени на бял фон. Кръстовете на португалските тамплиери са вписани в кръг, червени на бял фон. Кръстовете на Ордена на Христос също са червени на бял фон. И така, португалските каравели издигали бели платна с червени кръстове — кръстовете на Ордена на Христос, на тамплиерите — и се понесли из моретата в търсене на свещения Граал. — Приведе се и впери в очите му пронизващ поглед. — Драги господине, знаете ли какво е представлявал свещеният Граал?
— Свещеният Граал? Това е бокал… потирът на Христос. Разказват, че от него Исус е пил на Тайната вечеря и в него Йосиф Ариматейски събрал кръвта на Божия син, разпънат на кръста.
— Суеверия, драги ми господине! Свещеният Граал е потир само в преносен, метафоричен смисъл. — Графът посочи към града, чиито покриви се виждаха отвъд гората, в подножието на хълма. — В баптисерията на църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Томар може да видите триптих, на който е изобразен свети Йоан Кръстител със свещения купел в ръка. Вътре в купела стои крилат дракон, митично животно, споменато в легендата за рицарите на Кръглата маса. В тази легенда магьосникът Мерлин разказва за битка в подземно езеро между два дракона, единият — крилат, а другият — без крила; първият, представящ силите на доброто и светлината, а другият, олицетворяващ силите на злото и тъмнината. Битката между драконите е изобразена върху капитела на една от колоните в църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Томар, факт, който доказва, че храмът е бил място за посветителни церемонии.
— Говорите за църквата, която се намира на Площада на републиката, откъдето минахме преди малко?
— Да.
— Хм — прошепна Томаш, припомняйки си белоснежната фасада на църквата и внушителната камбанария. — Но защо ми разказвате това?
— Защото, господине, това е отговорът на въпроса, на който преди малко не можахте да ми отговорите. Драконът е тамплиерски символ на мъдростта, това е египетският Тот и гръцкият Хермес. Същият Хермес, който поставя началото на херметизма. Това означава, че драконът в свещения купел от църквата в Томар, представлява херметическата мъдрост. Свещеният Граал. — Направи пауза. — Какво тогава е свещеният Граал? Знанието. А какво е знанието, ако не власт? Тамплиерите бързо си дали сметка за това. Когато дошли в Португалия, спасявайки се от преследването в Европа, тамплиерите донесли потира и дракона, свещения Граал, мъдростта — научна и езотерична, — трупана в продължение на два века в Светата земя. Били умели мореплаватели и изобретатели, притежавали откривателски дух и херметически знания. Португалия станала техен пристан и отправна точка в откриването на света и новото познание. Защо тази страна се казва Португалия? Името идва от Portucalem, което може да се свърже и със свещения потир. Portugal. Porto Graal. Пристанището на Граал. От това пристанище са се отправили в търсене на нов Граал. Свещения Граал на мъдростта. Потирът на познанието. Откриването на света.
— Смятате, че Великите географски открития са направени от тамплиерите в търсене на свещения Граал?
— Донякъде, да. Тамплиерите и евреите, с техните езотерични тайни и тайнствени кабалистични обреди, едните — открито посветили се на търсенето на свещения Граал, другите — със скрит копнеж по Обетованата земя. Обединени от носталгия по Йерусалим и по свещения Храм на Соломон, те образували с португалците експлозивна смес, когато на сцената се появил един от най-великите държавници и може би най-големият мечтател в човешката история, инфант дон Енрике, в чийто мозък се родило планетарното движение, което днес наричаме „глобализация“. През 1420 година Енрике, трети син на крал дон Жоао I, станал велик магистър на Военния орден на Христос, а по-късно се сдобил с прозвището Мореплавателя. Инфантът събрал хора на науката и начертал дързък план за издирването на свещения Граал. — Вдигна ръка и започна да цитира по памет: — „Нека Португалия осъзнае себе си — е написал поетът Фернандо Песоа. — Нека се отдаде на душата си. И ще открие рицарската традиция, мистичната християнска приемственост в търсенето на свещения Граал“. — Приключил с цитата, той заговори с по-нормален глас, лишен от декламаторски патос: — Грандиозният план на Енрике Мореплавателя предвиждал завоюването на непознати морета и нови земи и бил следван от португалците в продължение на стотици години. Рицарите станали мореплаватели, а Великите географски открития се превърнали в новите кръстоносни походи.