— Тоест, Португалия е пристанището, откъдето поемали в търсене на свещения Граал.
— Абсолютно вярно. Португалия се превърнала в страната на новите рицари, мореплаватели и откриватели, поели отново в търсене на свещения Граал. Жил Еанеш, Гонсалвеш Валдая, Нуно Трищао, Антао Гонсалвеш, Диниш Диаш, Алваро Фернандеш, Диого Гомеш, Педро де Синтра, Диого Као, Пашеко Перейра, Бартоломеу Диаш, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Педро Алвареш Кабрал — безкраен е списъкът с имената на тези мъже, тези нови кръстоносци. Много от тях познаваме. Но други се заели с тайни експедиции и направили открития, за които никой нищо не споменава и чиито имена са останали в сянката на историята.
— Казвате, че Колумб е бил един от новите рицари?
— Ще стигнем и дотам. Но нека оставим мистичния замисъл на Великите географски открития и да се обърнем към прозаичните събития в кралство Португалия в края на XV век. Когато Енрике Мореплавателя и по-късно крал Афонсо V се споминали, друг човек поел контрола на морската експанзия. Това бил синът на Афонсо, младият крал дон Жоао II, известен с прозвището Съвършения принц. Малко след като този монарх се възкачил на трона, се случило нещо, което щяло да предопредели съдбата на Христофор Колумб.
— Откриването на нос Добра надежда от Бартоломеу Диаш.
Графът се разсмя.
— Не, драги ми господине, това се е случило по-късно. — Станаха от скамейката и прекосиха градината, минавайки между малки портокалови дръвчета. Виларигеш се приближи до руините на Пасош Мештраиш, Големия дворец, където някога се помещавали кралските покои в крепостта, и постави ръка на голата и грапава стена, като че я галеше. — Не знам дали ви е известно, че сред тези стени е живял инфантът дон Енрике, стратегът, който поставил основите на всичко, преди на сцената да се появи Съвършения принц. Още един държавник е живял тук, човекът, чийто живот щял да се промени заради същото онова събитие, което белязало и живота на Колумб. Става въпрос за крал дон Мануел I, наречен Щастливеца, който наследил дон Жоао II.
— Но какво е това събитие?
Графът наклони глава и погледна някак странно Томаш.
— Заговорът за убийството на крал дон Жоао II.
Историкът смръщи вежди.
— Какво казахте?
— Заговорът срещу Жоао II. Никога ли не сте чували за това?
— Спомням си смътно някои неща.
— Моля ви, чуйте тази история — каза граф Виларигеш, приканвайки го с жест да прояви търпение. — През 1482 година кралският съвет, начело с новокоронования крал дон Жоао II, постановил съдиите да получат достъп до феодалните владения, за да могат да осъществяват контрол върху спазването на закона и да узаконяват привилегии и дарения. Това решение било изтълкувано като посегателство върху властта на феодалите, дотогава безусловни господари в земите си. Най-силният сред тях бил дон Фернандо II, херцог на Браганса и далечен братовчед на краля. Херцогът поискал да представи пред съда нотариалните актове за дарения и привилегии, които били предоставени на него и на предците му. Натоварил своя доверен човек по финансите Жоао Афонсо да донесе въпросните нотариални документи от някакъв сейф. Но Жоао Афонсо, вместо да отиде лично, изпратил сина си, младо и неопитно момче. Докато синът му се ровел из документите в сейфа, появил се някакъв писар на име Лопо де Фигейредо, който изразил готовност да му помогне. Но докато търсели документите, Лопо де Фигейредо попаднал на странна кореспонденция между херцога на Браганса и „католическите крале“ на Кастилия и Арагон. Заинтригуван, той ги скрил и ги изнесъл извън архива, а по-късно успял да получи тайна аудиенция при краля, комуто показал въпросната кореспонденция. Дон Жоао II разгледал ръкописите, някои, собственоръчно поправени от херцога, и веднага разбрал, че се подготвя заговор срещу короната. Херцогът на Браганса бил таен съюзник на „католическите крале“ и обещавал да помогне на кастилците да нахлуят в страната. — Сниши глас, сякаш изричаше прокълната дума. — Предател. — Заговори отново е обичайния си равен тон: