— Писмата показвали, че херцогът на Визеу, брат на кралицата, също е въвлечен в заговора, както и майката на кралицата. Дон Жоао II се разпоредил да препишат документите и казал на Лопо де Фигейредо да ги върне в сейфа, откъдето ги бил взел. В продължение на цяла година монархът се разкъсвал между държавните задачи, решенията относно морските експедиции и събирането на данни за мащабите на заговора. Докато най-сетне, през един мартенски ден на 1483 година, наредил херцогът на Браганса да бъде заловен и осъден. Признат за виновен в измяна, Фернандо II бил обезглавен няколко дни по-късно в Евора. Но заговорът не бил ликвидиран; този път начело на конспираторите застанал херцогът на Визеу. През 1484 година Дон Жоао II решил да се разправи окончателно с проблема. Наредил да извикат херцога, брат на кралицата, и след кратък разговор с него самият той го пробол смъртоносно със сабята си. Останалите заговорници били обезглавени или отровени, малцина се спасили с бягство в Кастилия. Сред всичко това обаче имало нещо странно. Дон Жоао II извикал в двореца брата на херцога на Визеу, дон Мануел. Той се явил със страх за живота си, все пак родният му брат бил екзекутиран от краля след подобна визита. Но развръзката била различна. Дон Жоао II дарил на дон Мануел всички имоти на неговия брат и му съобщил, че ако собственият му син Афонсо умре, без да остави наследници, дон Мануел щял да наследи короната. Което всъщност се случило.
— Странна история — каза Томаш, впечатлен от дворцовите интриги, съпътствали Великите географски открития. — Но продължавам да не разбирам защо ми разказвате това.
Граф Виларигеш скръсти ръце на гърдите си с осанка на господар и повдигна едната си вежда.
— Драги ми господине — възкликна със снизходителен тон, — заели сте се с изследване, свързано с Христофор Колумб, а датата, когато е била проведена тази грандиозна кралска чистка, нищо не ви говори?
— Кога всъщност се е случило това?
— През 1484.
Томаш потри брадичката си замислено.
— Годината, когато Колумб напуска Португалия и заминава за Кастилия.
— Бинго! — усмихна се графът и в очите му припламнаха искри.
Историкът остана неподвижен, докато трескаво размишляваше над въпроса, преценяваше противоречията и нареждаше частите на пъзела. Внезапно се приведе напред и изгледа изпитателно графа.
— Да не би да намеквате, че Колумб е бил замесен в конспирацията срещу крал дон Жоао II?
— Именно.
Томаш зина смаяно.
— А! — възкликна той, без да може да сложи в ред обърканите мисли, нахлули в съзнанието му.
Графът реши да му помогне.
— Забелязали ли сте, че има тонове документи, отразяващи пребиваването на Колумб в Испания, и пълен вакуум, що се отнася до живота му в Португалия? Няма нищо, нито един документ. Това, което знаем за този период, са няколко бегло споменати факти в записките на Лас Касас, Ернандо Колон и самия Христофор Колумб. Нищо друго. — Сви рамене в недоумение. — Та значи човекът не спира да пътешества из страната, стотици пъти плава с нашите каравели, оженва се за португалска благородница, близък е до кралския двор, среща се неведнъж с краля и накрая какво — никакъв документ, никакви свидетели. Защо ли?
— Всичко е били заличено, нали?
— Възможно е, драги. Но навярно истината е по-проста. Колумб е имал друго име. Съществуват документи за същия човек, но той е бил познат с друго име.
— Какво… какво име?
— Nomina sunt odiosa.
Томаш отвори широко очи.
— Моля?
— Nomina sunt odiosa.
— „Имената са омразни“ — преведе Томаш автоматично. — Цицерон.
Графът го погледна на свой ред, изненадан.
— О! — възкликна той. — Какъв пъргав ум.
— Професор Тошкано е оставил този цитат като първоначална следа, за да стигна до тайните на Колумб.
— Разбирам — каза събеседникът му. — Всъщност аз бях този, който му каза това. Мисля, че си го е записал. — Повдигна рамене. — Няма значение. Както и да е, истинското име на Колумб си остава неизвестно. Nomina sunt odiosa. Но все пак е важно да се знае, че Колумб е имал друго име. Име на благородник.