— Откъде знаете това?
— Колумб е бил благородник и член на Военния орден на Христос. Неговата истинска история е част от устната традиция на тамплиерите и е потвърдена от многобройни следи. Не ви ли е направило впечатление, че е женен за дона Филипа Мониж Перейра, потомка на Егаш Мониж и роднина на дон Нуно Алвареш Перейра, героя от Алжубарота? Жена като нея, родственица на кралското семейство, никога не би се омъжила за плебей, при това чужденец. По-скоро би се оттеглила в някой манастир. Жена като нея би се омъжила само за благородник.
— Вече мислих за това — прекъсна го Томаш. — Наистина е било невъзможно дона Филипа Мониж Перещрело да се омъжи за скромен тъкач на коприна.
— А чели ли сте писмото, което дон Жоао II е изпратил до Колумб през 1488 година?
— Разбира се!
— Какво ще кажете за онзи абзац, в който кралят споменава за проблемите на Колумб с правосъдието?
Томаш отвори бележника си, търсейки записките си за същото писмо.
— Имам го някъде тук — каза той, намирайки откъса. — Кралят е написал: „Ако случайно се опасявате от нашето правосъдие заради някои неща, за които можете да бъдете подведен под отговорност, Ние, чрез настоящето писмо, ви гарантираме, че докато пътувате дотук, по време на престоя и завръщането ви, няма да бъдете арестуван, задържан, обвинен или призован, нито ще ви търсят отговорност за каквото и да било, по гражданско дело или престъпление от какъвто и да било характер“. — Изгледа графа. — Ето това е.
— Какви ще са били тези престъпления, които през 1484 година са накарали Колумб набързо да избяга в Кастилия заедно със сина си?
— Заговорът.
— Точно така. Разгромът на съзаклятието през 1484. Както ви казах, много благородници избягали същата година в Кастилия заедно със семействата си. Като дон Алваро де Атаиде например. Или дон Фернандо да Силвейра. Известен е и случаят с дон Лопо де Албукерке и влиятелния евреин Исак Абраванел. Изнесли се всички, които по някакъв начин били въвлечени в заговора на херцога на Браганса и херцога на Визеу. Колумб бил един от многото.
Историкът отвори широко очи, нещо му беше хрумнало. Посегна към чантата, с която никога не се разделяше, извади от нея Животът на Адмирала и бързо я запрелиства.
— Чакайте, чакайте — каза той, сякаш се опасяваше, че хрумналата му мисъл може да отлети. — Ако не се лъжа, испанският син на Колумб, Ернандо Колон, твърди същото в една кратка бележка относно пристигането на баща му в Кастилия. Да видим… а… ето го! — Намери откъса, който търсеше. — Вижте това: „В края на 1484 напуска тайно Португалия със сина си Диого, страхувайки се да не би кралят да го задържи“.
— Колумб е напуснал тайно Португалия? — запита графът с ирония. — Опасявал се, че кралят може да го арестува? — Усмихна се и разпери ръце. — Едва ли може да се каже по-ясно от това, нали?
— Но смятате ли, че е нормално кралят да прости на Колумб, ако наистина е бил замесен в заговора?
— Зависи от обстоятелствата, но като се има предвид онова, което знаем, смятам, че е доста правдоподобно. Вижте, Колумб не е бил главатар, а просто пешка в съзаклятието, второстепенна фигура. От друга страна, прошката е била дадена четири години след въпросните събития, когато вече никой не е представлявал заплаха за краля. Нима в крайна сметка дон Жоао II не посочва брата на един от заговорниците за наследник на короната? Значително по-лесно би простил вината на някой второстепенен фигурант, човек като Колумб, ако е преценил, че би могъл да му е полезен. — Кимна към бележника, който Томаш държеше заедно с книгата, която беше извадил от чантата. — А забелязахте ли как кралят се обръща към Колумб в писмото, което му е написал през 1488 година?
Историкът прочете записките:
— „До Шповам Колон, наш специален приятел в Севиля“.
— „Специален приятел“? Що за фамилиарни отношения между великия крал на Португалия и незначителен търговец на коприна, при това чужденец, никому неизвестен по онова време? — Графът поклати глава снизходително. — Не, драги мой. Това е писмо на монарх до благородник, когото много добре е познавал; благородник, който е посещавал неговия кралски двор. И още нещо — това е писмо за сдобряване.
— В такъв случай, кой е бил всъщност Колумб?
Графът закрачи отново, отправяйки се към стълбището в края на градината.
— Вече ви казах, драги господине — каза с приповдигнат тон.
— Христофор Колумб е бил португалски благородник, навярно от еврейски произход, свързан със семейството на херцога от Визеу и изиграл второстепенна роля в съзаклятието срещу крал дон Жоао II. След като били разкрити, заговорниците избягали в Испания. Колумб бил сред тях. Отказал се от предишното си име и си изградил нов живот в Севиля, където успешно приложил знанията, натрупани в Португалия. Нарекъл се Кристобал Колон и скрил миналото си, нещо абсолютно необходимо поради антисемитския климат в Кастилия. След откриването на Америка италиански автори подхвърлили идеята, че е генуезец. Това напълно устройвало Колумб и той подхранвал въпросната инсинуация, като нито я потвърдил, нито отхвърлил официално; легендата била достатъчно безобидна, за да отклони подозренията относно истинския му произход. — Наведе глава. — Забелязали ли сте, че дори и испанският му син не е знаел за истинския произход на баща си?