— Ернандо ли?
— Да. Ернандо Колон дори отишъл до Италия да провери дали е истина онова, което се говори, че баща му е от Генуа. — Лицето му прие въпросително изражение. — Как ви се струва? Дори пред собствения си син Колумб не е разкрил произхода си! За да запази голямата си тайна, Адмирала е оставил дори сина си да тъне в догадки за нещо толкова просто като родното му място. Очевидно е, че Ернандо не е открил нищо в Генуа, както самият той признава в книгата си. Това го е принудило да допусне вероятността, че баща му е роден в Пиаченца, обърквайки потеклото на баща си с това на португалската съпруга на Адмирала, дона Филипа Мониж Перещрело, чиито предци по бащина линия действително били от този италиански град.
— Дори и „католическите крале“ не са знаели кой всъщност е Колумб, нали?
— О, не, те са знаели. — Поклати утвърдително глава. — Колумб е бил участник в заговора на херцога на Браганса и херцога на Визеу срещу португалската корона. А този заговор се е основавал на съюз на конспираторите с короната на Кастилия. Между документите, намерени в сейфа на херцога на Браганса, е имало и писма на „католическите крале“. Тъй като Колумб е участвал в замисъла, монарсите задължително са го познавали, макар и не пряко. Всъщност това обяснява защо после са му се доверили. — Протегна ръка към
Животът на Адмирала от Ернандо Колон, която Томаш държеше в скута си. — Дайте да видя тази книга. — Графът взе томчето и го прелисти, търсейки определен откъс от текста. — Някъде тук… тук трябва да има един много показателен откъс, цитат от писмо на Колумб до принц Хуан, който Ернандо е включил в книгата си. Ето, чуйте: Yо nо soy el primer Almirante de mi familia. — Погледна Томаш, наклонил глава с иронично изражение. — Колумб казва, че не е първият адмирал в семейството. Но нали беше неук генуезки тькач на коприна? — Засмя ce. — С други думи, самият Адмирал посочва косвено благородното си потекло, нещо, което кастилската монархия вече е знаела, което се доказва и от факта, че през април 1492 година, преди голямото пътуване до Америка, вече е признала в документ аристократичния произход на мореплавателя. Всъщност, ако Колумб наистина е бил скромен тъкач на коприна, както твърди официалната генуезка версия, „католическите крале“ биха се изсмели на неговата молба за аудиенция. Но като се има предвид кой наистина е бил той, нещата придобиват друг характер. Предвид обаче съперничеството между Португалия и Кастилия, не било много удачно да се знае от обществото, че адмиралът на кастилската флота е португалец, и при това с еврейски произход. Така че истинската самоличност на Колумб била запазена в тайна. Забележете какви неимоверни усилия са били положени да се укрие истинският произход на Адмирала, след като дори в документите за испанската натурализация на по-малкия му брат Диего Колон не е отбелязана родната му страна. Кастилският закон изисквал да се посочи предишната националност на натурализирания гражданин, факт, който се потвърждава от всички документи, запазени в Централния архив в Симанкас от същия период. Документът на Диего Колом е единственото изключение. Това показва какви мерки са били предприети от короната, за да се запази самоличността на Адмирала в тайна. Ако наистина е бил генуезец, не е имало защо да крият рождената му националност. Но ако е бил португалец, и навярно евреин, нещата съществено се променят. Ето защо слуховете за генуезкия произход на Колумб били приети като щастливо стечение на обстоятелствата. „Католическите крале“ всъщност приветствали италианската теза и я оставили да се разпространява свободно, тъй като била много по-престижна от гледна точка на екипажите и населението. Благодарение на този негласен заговор за премълчаване и недомлъвки, както от страна на мореплавателя, така и от неговите покровители, произходът му си останал забулен в мистерия.