— Да, несъмнено това е практическият резултат от експедицията през 1492, никой не го оспорва. Но ми се струва все пак твърде спекулативно да се твърди, че Колумб се е договорил с дон Жоао II да постигне тази цел.
— Не, драги мой, няма нищо спекулативно в това — отрече граф Виларигеш. — Тази информация за сделката между Колумб и дон Жоао II е част от тайното наследство на Ордена на Христовото войнство и се потвърждава от многобройни улики, както и от някои доказателства.
— Какви доказателства?
Графът се усмихна.
— Ще стигнем и дотам — каза той. — Да започнем с косвените улики. Познавате ли документите, на които се основава тезата, че Колумб е генуезец?
— Да, разбира се.
— Смятате ли ги за неопровержими доказателства?
— Не. Те са пълни с неточности и противоречия.
— Значи вярвате, че Колумб е португалец?
— Има основания да се приеме една такава теза, да. Но липсва решаващото доказателство.
— За какво доказателство говорите? — В гласа му се прокраднаха иронични нотки. — Може би видеокасета с Колумб, обърнат към камерата, който пее националния химн?
— Не, но все пак са нужни категорични доказателства. Вижте, с всичките си абсурди и непоследователности, генуезката теза е единствената, която доказва някаква самоличност на Колумб. Представя неговото семейство и дом, привежда документи. Всичко е пълно с пропуски, вярно, но поне разполагаме с нещо. Докато с тезата за португалския му произход се получава точно обратното. Въпреки че изглежда логична и хвърля светлина върху някои от загадките около Адмирала, теорията не разполага с никакъв документ, който ясно да го идентифицира.
— Много добре, да пристъпим към доказателствата — отвърна графът, приканвайки събеседника си да запази търпение. — Предвид водещите следи, историята, която ви разказах, изглежда ли убедителна?
— Ммм… да, нещата сякаш си пасват.
— В такъв случай нека да анализираме някои улики.
— Още ли има?
— Да — усмихна се графът отново. — Да се върнем към странните събития, които се случили по време на първата експедиция от 1492 година. Както знаете, Колумб стигнал до Антилските острови и установил контакт с туземците, които нарекъл „индийци“, тъй като смятал, че се намира в Индия. Дори накарал хората от екипажа си да се закълнат, че са стъпили на индийския бряг, толкова силно било желанието му да убеди „католическите крале“ в този факт. Но най-странните решения той взел по време на завръщането си. Вместо да се върне по пътя, по който бил дошъл, плавайки на изток, по посока на Канарските острови, както постъпил капитанът на кораба Пинта, Адмирала поел с кораба Ниня на север, в посока Арктика. Днес знаем, че това е бил най-добрият път, най-ефикасният маршрут, понеже по онова време на годината там духат пасатите, благоприятни за пътуване по море. Но ако никой никога не е минавал оттам, както се твърди в официалната версия, откъде, по дяволите, Колумб е знаел това? Ясно е, че е бил информиран или от португалски моряци, които тайно са кръстосвали онези води, или от своя „специален приятел“ дон Жоао II, който е разполагал с докладите от тези секретни мисии. Колумб плавал на север-североизток две седмици, след което поел на изток, към зоната на непостоянните ветрове, отправяйки се към Азорските острови. Лас Касас споменава, че Адмирала не променил курса, защото още не бил стигнал до португалския архипелаг, което доказва намерението му да се отправи натам. Настигнала го буря и той доплавал до остров Санта Мария, където хвърлил котва. Тогава се случило нещо странно. Кастилската каравела била радушно посрещната от португалците, които дори им изпратили лодка с провизии. Временният управител на острова, някой си Жоао Кащаниейра, казал, че познава добре Колумб. Адмирала изпратил част от екипажа на сушата, за да се помолят в един параклис, но хората му закъснели. Колумб разбрал, че португалците са ги задържали. Тогава при Колумб дошъл кораб от Санта Мария с искането да се предаде, тъй като кралят бил наредил да бъде заловен. Адмирала не отстъпил и се опитал да стигне до остров Сан Мигел, но предвид оределия екипаж и надвисналата нова буря плаването се оказало немислимо и Колумб бил принуден да се върне на Санта Мария. На следващия ден португалците освободили екипажа. Когато се завърнали на Ниня, хората от екипажа му казали, че чули Кащаниейра да твърди, че поискал да залови Колумб заради заповедта на краля и че той самият пет пари не дава за кастилците. И че след като не могъл да залови Адмирала, не смятал да държи в плен екипажа. — По лицето на графа се изписа скептична усмивка. — И така, всичко това изглежда доста необичайно. Преди всичко, защо Колумб се разхожда из Азорските острови, вместо да се прибере в Кастилия? Каква е тази история с познанството между Жоао Кащаниейра и Колумб? А какво да кажем за решението на Адмирала, след като бил известен за кралската заповед да бъде задържан? Вместо да вдигне котва и да избяга от неприятеля, както би постъпил всеки благоразумен човек, той взел изумителното решение да се отправи към остров Сан Мигел, където най-вероятно са щели да изпълнят тази заповед със същото усърдие. Това поведение не ви ли се струва странно?