— Нали? Да започнем с бурите. Едва що влязъл в португалските териториални води, и се заредили стихия след стихия. Една ги връхлетяла, след като приближили архипелага, друга се развихрила между островите Санта Мария и Сан Мигел и още една, трета, близо до Лисабон. — Наведе глава е лукав израз. — Твърде навременни бури, не мислите ли?
— Какво намеквате?
— Че третата буря не е била нищо друго, освен един по-проливен дъжд, но достатъчно силен, за да послужи като претекст за Колумб да спре в Лисабон. Всъщност по време на прословутия Pleyto con la Corona много от кастилските моряци, участвали в това плаване, си спомняли ясно за азорската буря, но нито един не споменал за каквато и да било друга буря в околностите на Лисабон. От друга страна, важно е да подчертаем, че почти цялото плаване на връщане от Америка се е осъществило в португалски води, което ми изглежда твърде необичайно. С други думи, Колумб спрял в Лисабон не защото е бил принуден от бурята, а защото така е пожелал. Както казал на капитана на кралския кораб, закотвен в река Тежу, той искал да говори с краля. — Графът изви вежди. — Разбирате ли? След като бил известен на остров Санта Мария, че кралят е наредил да бъде заловен, Колумб побързал да напусне Азорските острови и веднага се устремил към Лисабон, искайки аудиенция с крал дон Жоао II! Нима това ви изглежда нормално? Не мислите ли, че след като е бил информиран за кралската повеля, логично би било да избягва Лисабон? Дори и корабът му да е бил повреден от бурята, не е ли по-разумно при тези обстоятелства да се опита на всяка цена да се прибере направо в Кастилия? В края на краищата, щом е успял да доплава от предполагаемото място на бурята до Лисабон, вероятно е могъл да се придвижи и малко по-нататък? Защо се е запътил право в устата на вълка?
— Имате право — каза Томаш. — Но не е ли странно, че веднъж пристигнал в Лисабон, Колумб е трябвало да чака четири дни, за да бъде приет от краля? Какво мислите за това?
— Би било странно, ако не знаехме, че в Лисабон е върлувала чума. Кралят потърсил убежище в Азамбужа, опитвайки се да избяга от епидемията, поради което се наложило да бъдат уточнени някои допълнителни подробности, свързани с придвижването на Адмирала дотам. Както и да е, срещата се състояла на 9 март. Първо разменили няколко думи насаме. Никой не знае нищо за този разговор, но явно са се договорили да разиграят малък театър.
— Какво имате предвид?
— Лас Касас описва Колумб като учтив и възпитан мъж, неспособен на гневни изблици. В спор стигал дотам да каже: „Вървете си по живо по здраво!“ Как да си обясним, че такъв благородник като него си е позволил обвинения към краля, и то в присъствието на негови приближени? Как е възможно да се държи толкова грубо, че присъстващите благородници да пожелаят смъртта му? А какво да кажем за поведението на великия и безпощаден дон Жоао II? Това е кралят, който наредил да бъдат изклани или отровени най-личните благородници на Португалия, някои от които негови близки родственици. Това е кралят, който собственоръчно убива брата на кралицата, херцога на Визеу. Същият този крал търпи някакъв чужденец да го наскърбява в собствения му дом, пред очите на поданиците му. В ръцете му е бил човекът, който го е лишил от мечтата да стигне пръв до Индия и подарил великото дело на Кастилия. След нанесените му обиди дон Жоао II е имал достатъчно причини да убие Колумб и да си отмъсти за всичко, и нещо още по-важно, да затвори под носа на кастилците вратите към Индия. Но какво е сторил този безмилостен и користолюбив крал, първият абсолютен монарх на Португалия? — Направи пауза. — Попречил на благородниците да убият Колумб и обсипал Адмирала с почести. Стигнал дотам, че го поканил да седне в негово присъствие, чест, която по онова време е била оказвана само на най-високопоставени люде. Освен това помогнал да заредят Ниня с всичко необходимо за обратния път до Кастилия, поръчвайки на мореплавателя да предаде неговите поздрави на „католическите крале“, и дори заставил преданите му благородници, които малко преди това искали да убият Колумб, да го изпратят с високи почести! — Вдигна пръст, като че държеше реч пред публика. — Това, драги мой, не е среща между чужденец, заставен да посети най-големия си враг и честолюбив монарх, лишен от най-великата си амбиция. Това, приятелю, е по-скоро поведение на двама съзаклятници, които са се разбрали да разиграят един спектакъл заради кастилците.
Томаш въздъхна.
— Има логика — прошепна той.
— Разбира се, че има — възкликна граф Виларигеш. — Особено ако проследим следващата стъпка на Колумб. Знаете ли какво е направил, след като си взел сбогом с дон Жоао II?