Историкът прокара ръка по лицето и разтърка чело.
— Така да бъде — прие той. — Но кастилският екипаж не е ли сметнал всичко това за много странно?
— Разбира се. — Посочи към чантата на Томаш. — Имате ли копия от писмата на Колумб?
— Копия ли… — учуди се той, докато ровеше в чантата си. — Да, мисля, че имам.
— Разполагате ли с писмото до дона Хуана де ла Торе, което е написал през 1500 година, докато е бил в плен?
Томаш извади куп ксерокопия, набързо ги прелисти, намери споменатия документ и го подаде на Виларигеш.
— Ето го.
Графът хвърли бърз поглед върху факсимилето на писмото.
— Чуйте това изречение — помоли той: — Вярвам, че ще си спомните как бурята ме захвърли без платна в Лисабон и бях несправедливо обвинен, че съм отишъл при Краля, за да му предам Индиите. — Изгледа събеседника си. — С други думи, екипажът също решил, че подобно поведение е твърде странно, намирайки за съмнителни разговорите между Колумб и дон Жоао II. Както е очевидно, кастилските моряци заподозрели Адмирала, че е отишъл да издаде откритието на португалския крал, но истината, както знаем, е била още по-необикновена. От 1488 година Колумб станал агент на Съвършения принц. Той не се е срещнал с дон Жоао II в Лисабон през 1493 година, за да му предложи Америка. Колумб отишъл там, за да обсъдят ситуацията и да обмислят следващия стратегически ход, който да ги отведе до Договора в Тордесиляс.
— Така да бъде — заключи Томаш. — Независимо от някои подробности, които може и да не са верни, разказът ви съвпада абсолютно точно с онова, което знаем. Така мистериите около Колумб са разбулени. Уликите са силни и сочат натам. Но къде е решаващото доказателство? Къде е документът, който да потвърди всичко това?
— Не очаквате да ви покажа документ, където се твърди, че Колумб е таен португалски агент, нали? Както знаете, подобна информация е била поверителна и следователно не съществува нищо на хартия, което би имало отношение към тази секретна мисия.
— Очевидно е, че щом е бил таен агент, информацията е секретна, поради което никога няма да намерим доказателства. Но онова, което искам да видя, са доказателства, че Колумб е португалец.
Виларигеш погали острата си брада.
— Добре — възкликна той. — Знаете ли, бившият председател на Испанското кралско географско дружество, Белтран и Роспиде, разкри, че съществува частен португалски архив…
— Да — прекъсна го историкът. — Знам за това, тази история я разказва Армандо Кортезао. Но факт е, че въпросният архив не е бил намерен, тъй като Роспиде починал, без да посочи местонахождението му. Което означава, че и тази теза увисва недоказана.
Граф Виларигеш въздъхна дълбоко. Погледът му се зарея към внушителните арки на Шарола и огромния мраморен олтар в средата на октогоналното пространство, към готическия балдахин с хералдическите символи на дон Мануел и Военния орден на Христос. Обърна най-сетне очи към Томаш.
— Чували ли сте за Кодекс 632?
Историкът го погледна изненадано.
— Кодекс 632?
— Да. Говори ли ви нещо?
Томаш прокара ръка по лицето.
— Интересно, че го споменавате — каза той. — Попаднах на този кодекс в сейфа на професор Тошкано. Името беше на гърба на едно от ксерокопията, прибрани заедно с листа, на който беше записан вашият телефонен номер.
— Така ли? И къде са сега тези копия?
Професорът се наведе над кафявата чанта. Порови из съдържанието ѝ и извади два листа.
— Ето ги — обяви той и ги показа на графа.
Виларигеш прегледа набързо копията и се вгледа в Томаш.
— Знаете ли какво е това?
— Хроника на дон Жоао II от Руй Пина. Това е началният абзац на разказа му за прословутата среща на Колумб с краля.
Графът отново въздъхна.
— Очевидно е, че това е хрониката на Руй Пина. Но не е само това. Знаете ли какво е?
Томаш изгледа с недоумение събеседника си.
— Ами… не.
— Това, драги, е откъс от Кодекс 632.
Историкът се втренчи в копията, които графът държеше в ръце.
— Хрониката на дон Жоао II е Кодекс 632?
— Не, приятелю. Кодекс 632 е вариант на Хроника на дон Жоао II.
Томаш поклати глава объркан.
— Не разбирам.
— Просто е — каза Виларигеш. — Някъде в началото на XVI век крал дон Мануел накрал Руй Пина да напише Хроника на дон Жоао II. Пина бил личен приятел на покойния крал и познавал добре живота му. Хронистът се заловил за работа и скоро биографията на Съвършения принц била готова. Ръкописът бил прегледан от писарите, които изработили копия на пергамент или хартия. Оригиналният ръкопис е изгубен, но има три съхранени копия от XVI век. Най-ценното се намира в желязна каса в Торе ду Томбо, където се пази книжовното съкровище на Португалия. Говоря за Пергамент 9, написан с готически букви и илюстриран с цветни миниатюри. Останалите две копия се намират в Националната библиотека. Това са Алкобасенският кодекс, наречен така, понеже е бил открит в манастира Алкобаса, и Кодекс 632. Трите копия разказват една и съща история, макар и изпълнени в различен калиграфски стил. Има само един дребен детайл, който нарушава съвършеното сходство. — Взе ксерокопията и ги показа на Томаш. — Тази подробност се намира в Кодекс 632 и се отнася до откъса, в който Пина описва срещата на Колумб с дон Жоао II. — Приближи копията до очите на историка. — Нищо необичайно ли не намирате в този текст?