Томаш взе страниците и внимателно разгледа долната част на първото копие и горната на второто.
— Не, нищо необичайно не виждам — призна накрая. — Това е описание на пристигането на Колумб в Лисабон при завръщането му от Америка. Изглежда нормално.
Графът леко повдигна лявата си вежда, като учител, който бе чул грешен отговор.
— Така ли смятате?
— Ами да, не виждам нищо необичайно.
— Обърнете внимание на интервалите между думите. Всички са еднакви. Но в един момент писарят е променил образеца. Видяхте ли?
Томаш отново се надвеси над копията и се взря в текста. Първо възприе текста като цяло, а после се вгледа в детайлите.
— Наистина, сега, след като ми казахте, виждам нещо странно…
— И?
— Има празно място след думата „Глава“ в края на първата страница.
— Което означава, че писарят не е попълнил номера на главата в очакване на инструкции отгоре. И какво още?
— И… необичайно голямо празно място преди и след y taliano. Не е кой знае какво, но се забелязва сред останалите думи.
— Правилно. А какво означава?
Томаш погледна събеседника си.
— Ами… неестествено е…
— Че е неестествено, вече го знам. Но какво би могло да означава това? Хайде, не се страхувайте, пробвайте!
— На пръв поглед създава впечатлението… ммм… че писарят е оставил празно място, когато е трябвало да посочи произхода на Колумб. Написал е всичко на един дъх, но е оставил това празно място. Сякаш… сякаш е изчаквал указания какво да напише там.
— Бинго! — възкликна графът. — И накрая пристигнали указанията.
— Точно така. Указания да напише у taliano.
— Както повечето хронисти, Руй Пина пишел онова, което му нареждали, или онова, което му позволявали да напише. Много неща оставали скрити. Например Пина изобщо не е споменал за най-важното постижение в мореплаването по време на царуването на крал дон Жоао II, откриването на пътя към Индийския океан от Бартоломеу Диаш. Този истински подвиг, направил възможно пътуването на Вашко да Гама, просто бил пренебрегнат от хроникьора.
— Така е — съгласи се Томаш. — Няма съмнение, че авторите на хроники са отбелязвали само онова, което е било в интерес на короната.
Граф Виларигеш посочи към третия и четвъртия ред на следващата страница.
— А забелязахте ли, че името colo nbo е разделено по средата? На третия ред е соlо, а на четвъртия — nbo. Сякаш празното място е било още по-голямо, като писарят е получил по- късно указания да напише в празното място в началото на четвъртия ред nbo у taliano, вместо нещо друго. — Графът го погледна с широко отворени очи. — Вместо истината. — Сниши глас и добави шепнешком. — Вместо тайната.
Томаш се почесваше по брадичката, без да сваля поглед от странния ред.
— Дяволска работа! — отбеляза той, впил поглед във фаталния абзац. — Наистина човек има усещането, че писарят е прибавил това nbo у taliano впоследствие.
Графът се размърда на твърдата дъска на пейката, измъчен от дългото седене в една и съща поза.
— Трябва да ви кажа нещо — каза той. — Когато разговарях с професор Тошкано за Кодекс 632, малко преди да отпътува за Бразилия, той изложи друга хипотеза. Според мен тези неестествени интервали около у taliano са били умишлено оставени в първата редакция на текста, за да може да се прибави каквото е нужно. Но професор Тошкано имаше различна теория. Той смяташе, че на тези места е имало текст, който е бил изтрит впоследствие. Тоест мислеше, че писарят е преписал от оригиналния ръкопис на Пина сведенията за истинската самоличност на Колумб. Но тъй като тази самоличност е трябвало да бъде запазена в тайна, впоследствие въпросната информация е била заличена и вместо нея било изписано nbo у taliano. Той смяташе да провери това, но повече не ми се обади. — Повдигна рамене. — Навярно е установил, че предположението му е неоснователно.