Шум от приближаващи стъпки прекъсна потока от мисли, изтръгвайки Томаш от записките му, както външният шум прониква и разсейва съня, за да ни върне към действителността. Беше Одет, която се задаваше с том в ръце; библиотекарката остави тежкия ръкопис върху масата с облекчение.
— Ето — каза тя, леко задъхана. — Добре да го пазите.
— Бъдете спокойна — усмихна се Томаш, без да откъсва очи от ръкописа.
Дебелият том имаше кафява кожена подвързия с номер на гръбчето. Кодекс 632. Отвори ръкописа и усети сладникавия мирис на стара хартия, пуснат на воля след дълъг плен. Запрелиства документа внимателно, почти благоговейно, като придържаше грижливо всяка страница и я обръщаше с върха на пръстите, сякаш галеше реликва. Рисуваните начални букви изпъкваха върху пожълтелите от времето страници. Мастилото имаше жълто-кафяв цвят и контрастираше на черните редове в ксерокопията, които Томаш бе открил в сейфа на Тошкано. На първата страница беше изписано заглавието на книгата. Chronica de El Rey D. Joam II259. Томаш продължи бавно да прелиства кодекса, като оглеждаше всяка страница и четеше текста дума по дума или прескачаше някой параграф и дори цели страници, търсейки странния откъс от копията. Понеже беше видно от копията, че главата, която търсеше, не беше номерирана, а нямаше и помен от номер на страницата, той напредваше бавно и методично, преодолявайки затрудненията на сложния краснопис от петнадесети век.
Спря на страница седемдесет и шест. Там беше написано едно n със завъртулки, с което започваше изречението: No аnо seguinte de m… е triiy estando elRei no lugar Vall de parayso… „Ha следващата година… Кралят беше в Райската долина…“ Обърна страницата и се съсредоточи върху началото на следващата, търсейки онази част с интервалите при споменаването на Христофор Колумб. Намери я. Сърцето му трепна и Томаш зяпна от почуда, без да отделя поглед от текста. В началото на четвъртия ред, отляво, бяло петно изпод думите nbo у taliano говореше за нанесена поправка. Нещо е било изтрито.
Изтрито.
Томаш разхлаби яка, сякаш се задушаваше, и се озърна наоколо като удавник, който отчаяно търси спасение. Искаше високо да оповести откритието си, жадуваше да заклейми разобличената измама, но залата изглеждаше чужда на този миг на проникновение, потънала в дрямката на сивия следобед.
Томаш се върна към ръкописа и в продължение на десет минути се взира в интервалите, сякаш очакваше да се появят невидимите думи. Малко по-късно той осъзна безплодността на усилията си и реши да смени тактиката. Трябваше да говори с някой специалист, разполагащ с модерна техника, относно възможността да се изследва ръкописът за евентуални следи от заличения текст. Взе тома и стана; приближи се до служебното бюро и остави книгата върху дървения плот.
— Свършихте ли вече? — учуди се библиотекарката, вдигайки поглед от романа, който четеше.
— Да, Одет. Тръгвам си.
Библиотекарката взе кодекса, за да го върне в хранилището.
— Този ръкопис е много търсен — вметна тя.
Томаш се беше извърнал, но чу коментара и се обърна.
— Моля?
— Кодекс 632 е много търсен — повтори Одет.
— Търсен ли? От кого?
— Ами преди около три месеца професор Тошкано се занимаваше с него.
— А, да — разбра Томаш. — Да, професор Тошкано сигурно е изучавал кодекса, не се и съмнявам…
— Горкият професор. Да се спомине така в Бразилия, толкова далече от семейството.
Томаш въздъхна с примирение.
— Какво да се прави, това е животът.
— Така е — съгласи се Одет. — Дори не знам какво да правя с отговора на неговото запитване.
— Какво запитване?
Служителката посочи ръкописа.
— За кодекса — каза. — Професорът беше помолил да го изследваме с рентгенови лъчи в нашата лаборатория. Получих резултата преди две седмици и не знам какво да го правя.
Томаш се върна до бюрото със заинтригувано изражение.
— Не съм сигурен, че ви разбрах. Професор Тошкано е поръчал рентгенова снимка на ръкописа?
Одет се разсмя.
— Не, професоре. Поръча да се види с рентгенови лъчи само една страница от кодекса. — Вдигна показалец. — Една-единствена.
Със сигурност беше страницата с изтрития текст.
— Къде е резултатът?
— Ето тук — посочи тя малък шкаф под плота. — В чекмеджето ми.
Историкът се наведе и надникна към чекмеджето; сърцето му заби ускорено.
— Одет, ще ми направите ли една услуга? Покажете ми го.
Библиотекарката остави тома на плота и се наведе. Отвори чекмеджето, порови вътре и извади огромен плик.
259