Историкът надникна в листа и посочи четвъртия ред.
— Виждате ли това?
Молиарти се опита да различи нещо.
— Да… — каза той, без да е сигурен какво всъщност вижда.
— Разбирате ли какво е написано там?
— Ами… не съвсем.
— Нормално — усмихна се Томаш. — Има наслагване на текстове — един първоначален текст, който е бил заличен, и друг, който е добавен впоследствие. Вижте, добавеният текст е с по-тъмен цвят. Чете се nbo у taliano. Но вие трябва да се съсредоточите върху по-светлите редове. Ето вижте.
Молиарти доближи очи до четвъртия ред, сякаш беше късоглед.
— Да — установи. — Има нещо тук.
— Можете ли да го разчетете?
— Това е… ммм… това е n и… едно а…
— Правилно. И после?
— Прилича на… l.
— Това е d. А по-нататък?
— Виждам о.
— Точно така. Какво става тогава?
— Nadо.
— Много добре. А следващите думи?
— Ами… ммм… като че ли има едно е и до него — n, нали?
— Така.
— Което дава еn.
— А какво има под края на думата ytaliano? Вгледайте се внимателно…
— Ами — осмели се да предположи Молиарти — започва със с, а после… после сякаш идва n?
— Това е u.
— А, да. Едно с и едно u. И после идва едно… едно b. Това тук е b, нали така?
— Да.
— И едно а.
— Много добре. Сега прочетете цялата фраза, моля.
— Nado en cuba.
Томаш погледна американеца е разбираща усмивка.
— Разбрахте ли?
Молиарти отново несигурно прочете фразата.
— Не.
— Нека тогава да видим последната дума от третия ред — предложи Томаш, сочейки към мястото. — Тук е написано colo, което в изтрития текст се чете colo nbo y taliano.
— Да.
— Думата colo не е била заличена, както го доказва и рентгеноскопското изследване. Първоначално обаче имало още две букви, които по-късно са били заличени и които рентгеновите лъчи сега ни показват. И така, кои са те?
Американецът се съсредоточи в посочения отрязък от текста.
— Това са… n и а.
— Тогава как трябва да го прочетем?
— Na?
— Да. Но как звучи цялата дума, като добавим тази сричка към останалите?
— Colona?.
Историкът даде малко време на Молиарти.
— Добре, а какво е било оригиналното изречение?
— О… не разбирам.
— Прочетете ми онова изречение, което Руй Пина е написал първоначално. Прочетете ми го.
— Ами… става: Colona nado en cuba.
— Схванахте ли?
— Не съвсем.
Томаш започваше да губи търпение.
— Добре. Чуйте, Нелсън. В началото на XVI век Руй де Пина написал Хроника на дон Жоао II. Когато дошъл моментът да разкаже за прочутата среща между Колумб и краля на Португалия, състояла се при завръщането на мореплавателя от Новия свят, авторът решил, че изискванията за конфиденциалност вече не са актуални и разкрил тайната. Оригиналният текст бил предаден на писар, който се заел с изработката на копие — манускрипта, който днес познаваме като Кодекс 632. След като копистът си свършил работата, някой го прочел, навярно самият крал дон Мануел, и направо се ужасил от това, че била разкрита идентичността на Колумб, и наредил сведенията да бъдат променени. В края на третия ред, където било написано colona, било заличено крайното nа и останало colo. На четвъртия ред били изтрити думите nado en cuba, а на тяхно място се появило nbo y taliano. Но тъй като вмъкнатата фраза била малко по-къса от първоначалната, писарят се видял принуден да разтегне думата ytaliano и станало y taliano. Но дори и така останал свободен интервал. Оригиналният ръкопис на Пина бил унищожен, а останалите копия, така наречените Пергамент 9 и Алкобасенски кодекс, са преписи на Кодекс 632. Така че там, където преди било написано:…a Ribou a Restelo, еm lixboa Xpova colona nado en cuba, сега можело да се прочете:…a Ribou a Restelo, em lixboa Xpova colo nbo y taliano. — Направи пауза. — Разбрахте ли?
— Да — отвърна Молиарти, който не изглеждаше напълно убеден. — Но какво означава colona nado en cuba ? Не разбирам.
— Да започнем с nado en cuba. Nado en означава „роден в“. Cuba е мястото, където е бил роден. Nado en Cuba. „Роден в Куба“.
— Бил роден в Куба? Но как е възможно? Когато се е родил, доколкото знам, Куба още не е била открита…