— Да, никога не съм излизал от Европа.
— Харесва ли ви?
— Още не съм видял много, но засега всичко ми харесва. — Томаш се поколеба. — Знаете ли, гледам улиците и си мисля, че Ню Йорк ми прилича на декор на филм на Уди Алън.
Двамата американци прихнаха.
— И таз добра! — каза Савиляно. — Филм на Уди Алън!
— Само един европеец може да каже такова нещо — отбеляза Молиарти, поклащайки развеселено глава.
Томаш се усмихваше неловко, без да разбира какво толкова забавно намират в това.
— Не мислите ли?
— Всичко е въпрос на гледна точка — отвърна Савиляно. — За човек, който познава Ню Йорк само от филмите, е нормално да вижда нещата по този начин. Но да не забравяме все пак, че не Ню Йорк прилича на филмов декор, а филмовите декори напомнят за Ню Йорк. — Намигна леко. — Capisce33?
Госпожа Рака влезе в кабинета с поднос, сложи чашите на масичката пред креслата; напълни ги с димящо капучино, остави пликчета със захар и няколко шоколадови бисквити и излезе. Тримата отпиха от чашите. Савиляно се облегна назад и се прокашля.
— Том, нека да поговорим сега за онова, което ви доведе тук. — Хвърли поглед на Молиарти. — Предполагам, че Нел вече ви е обяснил какво представлява нашата институция…
— Да, в общи линии.
— Много добре. Фондацията за американска история е организация с идеална цел, финансирана от частни фондове. Тя се ражда тук, в Ню Йорк, през 1958 година и си поставя за цел да подпомага проучванията върху историята на американския континент. Създадохме scholarship34 за американски студенти и за Студенти от цял свят, предназначена да стимулира новаторски научни разработки, изследвания, които биха разкрили нови страни от нашето минало.
— Става въпрос за Columbus Scholarship35 — уточни Молиарти.
— Точно така. Освен това, финансираме проучвания на археолози и професионални историци. Много от тези трудове са публикувани и бихте могли да ги намерите в която и да било добра книжарница в града.
— Какъв вид проучвания? — заинтересува се Томаш.
— Всичко, което има отношение към историята на американския континент — поясни председателят на фондацията. — Като започнем от динозаврите, живели на континента, и стигнем до изследванията върху native-americans, до европейските колониални окупации и миграционните движения.
— Native-americans?
— Да — усмихна се Савиляно. — Политически коректен израз, който използваме в Америка. Отнася се до народите, които европейците заварили тук при пристигането си.
— Аха.
Савиляно въздъхна.
— Нека да поговорим конкретно за нашия проблем. — Направи пауза. — Както знаете, през 1992 чествахме петстотин години от откриването на Америка. Тържествата бяха великолепни и бих искал да отбележа, че Американ Хистъри Фаун- дейшън има голяма заслуга за това. Когато честванията отминаха и нещата се уталожиха, ние се събрахме, за да решим какъв ще бъде следващият ни проект. Направихме справка в календара и веднага се открои една важна дата. — Погледна То- маш изпитателно. — Досещате ли се коя е?
— Не.
— 22 април 2000 година. След три месеца.
Томаш разбра.
— Откриването на Бразилия.
— Бинго! — възкликна Савиляно. — Петстотин години от откриването на Бразилия. — Отпи от капучиното. — И така, свикахме нашите съветници, за да чуем идеите им и да решим как да отбележим тази дата. Един от тези съветници е Нел, който е преподавал история в бразилски университет и познава много добре страната. Нел ни направи предложение, което ни се стори интересно. — Погледна към Молиарти. — Нел, мисля, че е по-добре ти да представиш идеята си.
— Разбира се, Джон — съгласи се Молиарти. — Идеята, която изложих, се основава главно на полемиката, дала толкова храна на историографията през вековете: дали Педро Алвареш Кабрал е открил Бразилия случайно или съвсем целенасочено? Както знаете, учените подозират, че португалците вече са знаели за съществуването на Бразилия и че Кабрал е дошъл, за да узакони това откритие. И така, аз предложих на управителния съвет да финансира проучване, което да даде окончателен отговор на въпроса.
— Съветът даде съгласието си и нещата бяха задвижени — добави Савиляно. — Решихме да привлечем най-добрите специалисти в тази област. Хората, на които щяхме да се доверим, трябваше да са не само висококвалифицирани експерти, а личности, притежаващи смелост да се опълчат срещу утвърдените идеи. Те би трябвало да отидат отвъд простото проучване на източниците и е гъвкавостта на ума си да съумеят да извлекат онова, което документите не са могли да съобщят открито.
33
34
35