Томаш и Конщанса се заеха да подреждат нещата ѝ. Маргарида беше дошла с малко дрехи; само три ризки, един панталон, един суичър, пола и две пижами, плюс бельото. Тоалетните принадлежности бяха поставени в банята, а любимата ѝ кукла, една рижа ревла, която веднага заплакваше, щом я наклоняха на една страна, остана на леглото. Дрехите на Конщанса също бяха подредени в чекмеджетата, все пак майката щеше да прекара две нощи на леглото до нея преди деня на операцията.
Един мъж с посивяла брада, кръгла плешивина на главата и коремче, което говореше за вкуса му към бирата, влезе в стаята.
— Hello! — поздрави той, протягайки ръка. — Аз съм доктор Стивън Пенроуз, ще оперирам вашата дъщеря.
Лекарят направи нов преглед на Маргарида. Зададе още въпроси и повика сестрата, за да направи миелограма на момичето. Маги улови Маргарида за ръка и Конщанса се приготви да ги придружи, но лекарят я помоли с жест да остане в стаята.
— Мисля, че сега е подходящият момент да изясните всички съмнения, които имате — обясни. — Предполагам, че знаете какво представлява операцията…
— Не съвсем — каза Томаш.
Лекарят седна на леглото на Маргарида.
— Всъщност ще направим подмяна на болния костен мозък, като елиминираме всички клетки и инжектираме нормални клетки, за да се образува нов костен мозък. Това е алогенна трансплантация, при която нормалните клетки идват от подходящ донор.
— Кой е той?
— Един chap270, който ще спечели известна сума заради това, че ще аспирираме десет процента от костния му мозък — усмихна се той. — Няма да има усложнения за здравето му, освен това ще разполага с още някоя лира за харчене в добър pub271.
— Тези десет процента костен мозък са за нашата Маргарида, така ли?
— Да. Костният мозък на дъщеря ви ще бъде изцяло унищожен и ще получи нов костен мозък, както всъщност става и при обикновеното преливане на кръв. След като бъдат инжектирани в кръвта, новите клетки, така наречените прогениторни клетки, ще се настанят в костите и ще образуват нов костен мозък.
— Нима е толкова просто?
— Процедурата е проста, но самият процес е невероятно сложен и крие много рискове. Критическият период е около две седмици, колкото продължава процесът на развитие на нов костен мозък. — Смени тона, за да подчертае значимостта на думите си. — През тези две седмици костният мозък на Маргарида няма да има бели и червени кръвни телца, както и кръвни плочки в необходимото количество. Това означава, че тя ще е подложена на опасност от кръвоизливи и инфекции. Ако я атакуват бактерии, организмът ѝ няма да разполага с достатъчно количество бели кръвни телца, които да неутрализират атаката. В този период тя ще бъде много уязвима.
Томаш потърка чело, осмисляйки информацията.
— А как може да се предпази от нахлуването на някоя бактерия в тялото ѝ?
— Като поставим момичето в изолирана и стерилизирана стая. Това е единственото нещо, което може да се направи.
— Ами ако дори и така тя се зарази от някаква инфекция?
— Няма да има защита.
— Какво означава това?
— Означава, че може и да не оживее.
Думите му зашеметиха Томаш и Конщанса. Бяха ги предупредили в Лисабон за рисковете на операцията, но осъзнаваха, че без трансплантацията рискът щеше да е още по-голям. Макар че това не беше утеха за тях; колкото и разумът да им нашепваше, че това е правилният път, сърцето се съмняваше, предпочиташе да отложи всичко, да забрави за проблема, да се престори, че не съществува.
— Но има и хубава новина — добави лекарят, усещайки необходимост да внесе позитивна, обнадеждаваща нотка. — Хубавата новина е, че след тези две критични седмици, новият костен мозък ще започне да произвежда нормални клетки, при това в достатъчно количество, и можем да очакваме, че Маргарида ще бъде излекувана от левкемията. Разбира се, след това ще са потребни много грижи и внимание, но за това ще говорим по-късно.
Перспективата детето им да бъде излекувано обнадежди Томаш и Конщанса, които имаха усещането, че се носят със скоростно влакче на вълненията, ту се издигаха до върха, изпълнени с надежда, ту се спускаха в дълбините на отчаянието, после отново надежда, едно неспирно редуване, което ги оставяше без дъх, изнемогващи под напора на връхлитащите ги противоположни чувства.
Надежда и отчаяние.
В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА НА ТРЕТИЯ ДЕН, МАГИ ВЛЕЗЕ В СТАЯТА на Маргарида и ѝ даде успокоително. Конщанса и Томаш бяха прекарали нощта, без да мигнат, приседнали на леглото, вперили поглед в спокойно спящата им дъщеря. Който спи така, не може да умре, вдъхваха си кураж те.
270
271