Всичко това мина през главата на Томаш Нороня, докато седеше пред екрана на компютъра, потънал в транс, омагьосан от перспективата да намери отдушник за бесовете, които бяха пленили душата му. Вдигна пръсти, воден от изкупителния импулс на истината, като диригент, който изтръгва от своя оркестър прекрасна симфония, постави пръсти на клавиатурата и на екрана изплува началният акорд на историята.
Четири.
Старият историк не знаеше, не можеше да знае, че му остават само четири минути живот.
Послепис
ПРОИЗХОДЪТ НА ХРИСТОФОР КОЛУМБ Е ЗАБУЛЕН В МИСТЕРИИ, през които едва прозира неясният силует на изключително сложна личност. Фината мрежа от тайни, изглежда, е била изплетена от великия мореплавател, който преднамерено и методично е скрил фактите от своето минало зад було от недомлъвки и подхвърлени ребуси, оставяйки зад себе си дълга диря от противоречиви улики и двусмислени фрази. Мотивите за това са неясни и подхранват различни спекулации, раздухвани от историци и дилетанти.
Неясните черти на този мъж, чието лице никой не познава, се размиват още повече заради безвъзвратно изгубените документи, които биха могли да хвърлят светлина върху истината. Ситуацията се утежнява от факта, че повечето от документите, които са стигнали до нас, не са оригинали, а копия. И сякаш това не е достатъчно, някои от документите се оказват умело изфабрикувани фалшификати, а автентичността на други предизвиква съмнения. Ето защо за житейския път на Колумб се знаят малко сигурни неща, за сметка на безбройните противоречия и загадки, които са плодородна почва за многобройни спекулации на тема кой всъщност е истинският откривател на Америка.
Бих искал да подчертая, че макар и вдъхновена от действителни факти и автентични документи, които се съхраняват в библиотеките, книгата все пак е художествена измислица. Използвани са много източници по различните теми, от които е изграден романът, като започнем с библиографските. Списъкът от творби е толкова дълъг, че не бих се осмелил да го изложа тук, за да не злоупотребявам с търпението на читателите. Ще спомена само онези автори, които ми помогнаха най- много при осветляването на противоречивите и спорни аспекти в живота на Колумб. Този списък включва Патросинио Рибейро, Пещана Жуниор, Сантуш Ферейра, Ферейра де Серпа, Артур д’Авила, Алешандре Гашпар да Ная, Машкареняш Барето, Армандо Кортезао, Жорже Гомеш Фернандеш, Вашко Граса Моура, Алфредо Пиниейро Маркеш, Луиш де Албукерке, Луиш де Ленкащре и Тавора, Симон Уизентал, Мауризио Талятини, Мозес Бенсабат Амзалак, Джейн Францес Алмер, Сара Леибовицим Салвадор де Мадариага, Рамон Менендес Пидал, Луциано Рей Санчес, Габриел Верд Марторел и Енрике Байери и Бертомеу.
Много приятели, пряко или косвено, стоят зад този роман, макар че, както би могло да се очаква, останаха извън повествователната интрига. Дължа огромни благодарности за ценната помощ, оказана ми от Жоао Пауло Оливейра и Коща, професор по история в Нов лисабонски университет; Диого Пиреш Аурелио, директор на Националната библиотека в Лисабон; Паола Кароли, директор на Централния архив на Генуа; Педро Кореа ду Лаго, директор на Националната библиотека в Рио де Жанейро, собственик на изключителна колекция от ръкописи с автограф; Антонио Гомеш да Коща, директор на Кралската португалска библиотека в Рио де Жанейро; посланик Антонио Танжер, който ми отвори вратите на двореца Сан Клементе в Рио де Жанейро; Антонио да Граса, баща и син, и Паулино Бащош, мои гидове из Рио де Жанейро; Елена Кордейро, която отвори за мен прозорец към Йерусалим; равин Боас Паш, последният кабалист в Лисабон; Роберто Башман, президент на Португалското дружество за изучаване на юдаизма; Алберто Сизмондини, професор по италиански в Университета в Коимбра, специалист по лигурийски езици и ценен консултант по въпросите на генуезкия диалект; Дорис Фабрис-Букели, неоценим гид из хотел „Лапа“ в Лисабон; Жоао Круж Алвеш и Антонио Силвещре, пазители на тайните на Кинта да Регалейра в Синтра; Марио Оливейра и Консейсао Триго, лекари кардиолози от болницата „Санта Марта“ в Лисабон; Мигел Паля, лекар и основател на Португалското дружество на носителите на тризомия 21 и на неговата Тереза, както и на Дина, Франсишко и Роза Гомеш, които споделиха с мен своя опит.