— Това не е ли същото?
Молиарти се намръщи.
— Не съвсем. Знаете ли, професор Тошкано имаше някои проблеми, както имах възможността да забележа. — Отпи глътка кафе. — На първо място, не беше човек, който се придържа към определеното поле на изследване. Той беше в известен смисъл недисциплиниран човек, готов да следва пътища, които, макар и обещаващи, се оказваха маловажни за провежданото проучване, а това водеше до разход на енергия и ценно време за второстепенни неща. Освен това не обичаше да дава отчет за свършената работа. Аз настоявах да ме осведомява за хода на изследването и го бях помолил да представя отчети, но той нищо не казваше, само промърморваше нещо неясно. В един момент заяви, че е направил страшно важно откритие, нещо, което щяло да промени всичко, което знаем за Великите открития, истинска революция. Когато го попитах какво има предвид, той не спомена и дума повече, каза само, че трябва да изчакам, за да мога сам да се уверя.
Настъпи тишина.
— Изчакахте ли?
— За чакане, чакахме. Нямахме друг избор, нали?
— А после?
— А после той почина — отбеляза начумерено Савиляно.
— Хм — промърмори Томаш замислено. — Без да обясни какво е това откритие.
— Точно така.
— Разбирам — каза той, като се облегна на креслото. — Значи, това е вашият проблем.
Молиарти се прокашля.
— Това също е проблем. — Вдигна показалец. — Но той не е единственият, дори не е най-големият ни проблем.
— Нима? — учуди се португалецът.
— Да, така е — отвърна Молиарти. — Най-големият ни проблем е времето. Срокът за представяне на проучването изтича след три месеца, а нямаме какво да покажем.
— Как така?
— В буквален смисъл. След три месеца ще бъдат отбелязани петстотин години от откриването на Бразилия, а Американ Хистъри Фаундейшън няма никаква готовност да представи приносния труд. Както вече ви обясних, професор Тошкано беше маниак на тема сигурност и не ни предаде никакъв материал, поради което сега сме с празни ръце. Не разполагаме с нищо. — Събра показалеца с палеца в символична 0. — Нула.
— За първи път от съществуването на фондацията няма да имаме никакъв принос в отбелязването на такова голямо събитие в историята на нашия континент — допълни Савиляно.
— Срам — отбеляза Молиарти, поклащайки глава.
Двамата отправиха очи към португалеца в очакване.
— Затова се свързахме с вас — поясни Савиляно. — Трябва да възстановим и доведем докрай проучването на Тошкано.
— Аз?
— Да, точно вие — потвърди Савиляно. — Предстои ви много работа и трябва да я свършите максимално бързо. Ръкописът трябва да бъде готов най-късно след два месеца. Издателството е в състояние да пусне книгата само за месец, но не бива да разчитаме на чудеса. Трябва да приключим работата към средата на март.
Томаш го гледаше смаян.
— Извинете, вероятно е станала някаква грешка. — Наведе се напред и постави длан на гърдите си. — Аз не съм специалист в областта на Великите географски открития. Моята специалност е друга. Аз съм палеограф и криптоаналитик, работата ми е да дешифрирам скрити послания, да интерпретирам текстове и да определям достоверността на документите. В това съм добър, най-добрият в моята област. Ако имате нужда от експерт по периода на Откритията, мога да ви посоча имена. В моята катедра в Нов лисабонски университет има достатъчно квалифицирани преподаватели, които могат да ви помогнат в проучването. Всъщност дори имам предвид един или двама души, подходящи за тази работа. Но аз просто не съм вашият човек. — Погледна към двамата американци. — Бях ли достатъчно ясен?
Двамата американци се спогледаха.
— Том, вие бяхте пределно ясен — каза Савиляно. — Но ние искаме вас.
Томаш остана неподвижен, загледан в него две дълги секунди.
— Изглежда, не съм обяснил добре — каза накрая.
— Много добре обяснихте, Том. Crystal clear38. Мисля, че ние не обяснихме нещата достатъчно добре.
— Готови сме да платим каквото е необходимо — добави Савиляно, прибягвайки до последния коз. — Две хиляди долара на седмица, освен направените от вас разходи. Ако успеете да приключите в рамките на определения срок, ще получите допълнителна награда от половин милион долара. — Изрече сумата на срички. — Помислете добре. Половин милион долара. — Протегна ръка. — Take it or leave it39.
На Томаш не му се наложи дълго да пресмята. Две хиляди долара са кажи речи равни на две хиляди евро. Четиристотин контуш40 на седмица. Хиляда и шестстотин контуш на месец. Половин милион долара са почти половин милион евро. Сто хиляди контуш. Ето разрешението на всичките му проблеми. Безбройните прегледи на Маргарида, таксата за специалното обучение, по-добър дом, по-сигурно бъдеще и всички онези дреболии, които им липсваха, най-обикновени неща като вечеря в добър ресторант, разходка до Обидуш, без да се притесняват за изразходения бензин, а може би уикенд в Париж, където ще заведе Конщанса в Лувъра и малката — на Евродисниленд. Всъщност какво толкова му мисли? Предложението не беше за отказване.
38
39
40