— Кажете.
— Трябва да се свържа със служителите от библиотеките, с които професор Тошкано се е консултирал в хода на проучването си.
— Имате предвид Националната библиотека и Кралската португалска библиотека?
— Да.
— Бъдете спокоен.
ЖЕГАТА БЕШЕ НЕТЪРПИМА, СЛЪНЦЕТО С НЕМИЛОСТИВА ЯРОСТ сипеше жар върху града и следобедът пред него обещаваше да е свободен; бяха налице предпоставки за плаж. Фондацията го настани в същия хотел, където преди бе настанен професор Тошкано, и когато се върна в стаята, не можа да устои на призива на морето. Томаш нахлузи банския, слезе с асансьора до партера, поиска си кърпа и излезе от хотела. Прекоси улица „Мария Китерия“ и стигна до прекрасния булевард „Виейра Соуто“; изчака светофарът да светне зелено, пресече голямата крайбрежна улица, стъпи на паважа и слезе до плажа.
Пясъкът, ситен и златист, жареше краката му; подскачайки от крак на крак, стигна до тентата на хотела и помоли за шезлонг и чадър. Двама служители, добре сложени негри със сини ризи и кепета, разположиха белия шезлонг колкото се може по-близо до водата и забиха в пясъка чадър в синьо и бяло с логото на хотела. Когато приключиха, Томаш им подаде бакшиш от един реал. Хиляди хора се тълпяха по плажа на Ипанема, нямаше свободен дори и един квадратен метър. Сладолед! — провикваше се някой наблизо. Томаш седна на крайчеца на шезлонга, извади слънцезащитния крем, нанесе го по тялото си и се опъна.
Огледа се наоколо. Група италиански младежи лежаха от дясната му страна; пред него седеше шестдесетгодишна госпожа с шапка и тъмни очила, а отляво мерна огромните голи гърди на три мулатки; Томаш се вгледа в тях, сториха му се съвършени, но внезапно осъзна, че са прекалено перфектни и очевидно някой хирург имаше пръст в това. Лимон и мате! „Матия “! Лимонада „Матия “! — напевно прозвуча друг глас наблизо. Почувства как кожата му пламва под палещите слънчеви лъчи и се сви под сянката на чадъра.
— Бебчо, успокой се, чу ли? Спокойно, мило… — говореше някой зад него. Обърна глава и зърна плешив мъж, прехвърлил петдесетте, излегнат на слънце с прилепен към ухото мобилен телефон. — Виж, мило, децата ще излязат във ваканция… така — казваше мъжът. Томаш неволно подслушваше разговора. — Да… така… ще излязат във ваканция… и тогава, детето ми, ще можеш да се любиш с мъжа ти, нали така?
Притеснен, Томаш се обърна напред и направи усилие да се абстрахира от интимния разговор, който онзи бразилски татко водеше с дъщеря си сред претъпкания плаж. Опита да се съсредоточи над онова, което ставаше около него, което не беше трудно. Легион продавачи щурмуваше плажа; не минаваха и пет секунди, без някой от тях да не се препречи отпред с най-различни подканящи призиви. Marne! Marne c лимон! Приятна миризма лъхна ноздрите му, докато мъжът зад него даваше съвети на дъщеря си как да задоволи мъжа си сексуално. Печено сирене! Сирене на барбекю! Приятната миризма беше от затопленото на скара сирене и идваше някъде отляво. Портокал с моркооов! Портокал е моркооов! Субектът зад него съветваше дъщеря си да прави орален секс с мъжа си: „Мъжете обичат това, мило…“ И точно в този деликатен момент телефонът му иззвъня като спасителен гонг. Минерална вода и кола лайт! Мате! Протегна се и се обади. Италия! Идва сладоледът! Ледена Италияяя!
— Да, моля?
— Професор Нороня ли е?
— Да.
— Обажда се Лоренсо де Мело, от консулството.
— Да, слушам ви.
— Исках да ви кажа, че вече сме уредили срещи за утре. Можете ли да запишете?
— Един момент. Томаш се наведе над сака и извади писалка и бележник. Долепи отново телефона до ухото си.
— В десет сутринта ще ви чакат в Кралската библиотека.
— Така…
— А в три следобед ще ви приеме директорът на Националната библиотека. Той вече е информиран за мисията ви и прояви готовност да помогне с каквото може. Името му е Пауло Ферейра да Лагоа.
— Бихте ли повторили?
— Пауло Ферейра да Лагоа.
— Ла-го-а. Готово. В три следобед.
— Точно така.
— А къде се намират библиотеките?
— Кралската библиотека се намира на улица „Луиш де Камоеш“, лесно е за запомняне. Близо до площад Тирадентеш е, в центъра на града. Националната библиотека се намира на площада, откъдето тръгва булевардът „Рио Бранко“. Всяко такси ще ви закара дотам, няма проблем.
— Много добре.
— Ако ви трябва нещо, не се притеснявайте да ми се обадите.
— Чудесно. Много ви благодаря.
Мъжът зад него бе спрял да говори по телефона и плажната гълчава отново изпълни слуха му. Асаиии! Асаи, асаиии!49 Хората се бяха отпуснали на шезлонгите и направо на пясъка, с глави под чадърите, налягали плътно един до друг, а някъде и почти един върху друг; Ипанема беше гъсто населен като Капарика. Хайде на пирожките! Пирооожки! Групи от младежи, застанали в кръг, си подхвърляха топка досами водата и подскачаха с невероятни акробатични движения. Хей, кариоки, хей, туристи! Пристигна Клаудиньо със суколе50, най-доброто суколе в Рио! Някои играеха фрескобол край водата, удряйки малката топка с учудваща сила, докато ята от хора посрещаха вълните. Пържени картофиии! Отдясно, в дъното на плажа, над Леблон, се издигаха върховете близнаци на хълма Моро дуе Доис, по чиито склонове, надвесен над морето, бе накацал бедняшкият квартал Видигал. Вода! Мате! Островчетата Кагарас очертаваха зелена ивица пред наситеносиния хоризонт. Отвъд Педра до Апроадор два товарни кораба бавно се придвижваха към тясното гърло на залива Гуанабара. Пирооожки! Лангуста-калмар-пиле-младо петле-кашкавал-бакалау! Продавачите бяха друго зрелище, понесли тежки товари, изпотени, почернели, с ярки кепета и ризи. Слънцезащитен крем! Евтин! Слънцезащитен крем! Продавачите на храна и напитки вървяха и подвикваха, други бяха по-дискретни и сновяха мълчаливо, предлагайки тихомълком своите продукти. Татуировка? Криволичеха по пясъка, предлагайки слънцезащитни кремове, обици, гривни, сандалово дърво, татуировки, шапки, кепета, ризи, бикини, сувенири, очила, пояси, кофички за пясък, топки и дори врачуване. „Пиколе“ от Италия! Вкусен сладолед на клечка! От Италияяя!
49
50