— Но това е субективно — възрази Молиарти. — Защо да не допуснем, че изненадата им не е била отразена в хрониката? Или са сметнали за естествено, че там има земя, и без да познават този район от света.
— Така е. Липсата на изненада в хрониката на Перо Важ де Каминя, сама по себе си, не би имала никаква особена тежест, ако не беше свързана с цяла поредица от други насочващи следи. Вторият показател е самото присъствие на продоволствен кораб във флотата на Кабрал. Подобен плавателен съд би бил прекалено уязвим при една експедиция от Лисабон до Индия. Който и да било що-годе запознат с мореплаване, би трябвало да знае, че малкият продоволствен кораб не е бил в състояние да издържи цялото пътуване, най-вече като се има предвид драматичното преминаване през нос Добра надежда, наричан от моряците Нос на бурите. А португалците по онова време са били най-добрите морски пътешественици в света, поради което не са могли да не знаят подобен факт. Защо тогава, по дяволите, са включили този малък плавателен съд във флотилията от големи кораби? — Томаш остави въпроса да виси във въздуха. — Има само едно възможно обяснение. Те са знаели предварително, че малкият кораб няма да стигне до крайната цел на експедицията. Нещо повече, били са наясно, че той ще проплава само една трета от пътя на отиване и ще бъде принуден да се завърне в Лисабон, за да отнесе новината за откриването на новата земя. С други думи, те вече са знаели, че там е съществувала земя, и малкият плавателен съд е бил включен във флотилията умишлено, именно защото е трябвало да се завърне с новината.
— Любопитно и допустимо, но не и достатъчно убедително.
— Съгласен съм. Макар че има една подробност, която държа да подчертая. Когато продоволственият кораб пристигнал в Лисабон, моряците не споменали и дума за случилото се и откриването на Бразилия било държано в тайна от кралския двор до завръщането на Педро Алвареш Кабрал. Това неестествено поведение подсказва, че цялата операция може би е била планирана предварително.
— Хм… интересно. Но вашата теория все още ми се струва недостатъчно аргументирана.
— Да. И ето сега се появява и третата следа. Имам предвид две географски карти. Първата и най-важната е планисфера, създадена от анонимен португалски картограф, изработена по поръчка на Алберто Кантино за Ерколе д’Есте, херцог на Ферара. Старинният ръкопис с цветни миниатюри е с размери метър на два. И тъй като името на португалския автор остава неизвестно, тази огромна карта е позната под името Планисфера на Кантино и се намира понастоящем в библиотеката в Модена, Италия. В писмо от 19 ноември 1502 година Кантино разкрива, че картата е копие на официален португалски оригинал, което навярно е било направено нелегално поради действащата тогава политика на секретност. Ценното на тази карта е, че представя детайлно очертание на най-важната част от бразилския бряг. Да видим. — Томаш отгърна нова страница в бележника и се приготви да пише. — Картата е попаднала в ръцете на Кантино най-късно през ноември 1502 година, което ни дава интервал от малко повече от две години между откритието на Кабрал и пристигането на планисферата в Италия. — Драсна хоризонтална линия по листа, изписвайки на левия край думите Кабрал, април 1500, а на другия край, Кантино, ноември 1502. — Проблемът е в това, че Кабрал не е картографирал детайлно бразилския бряг, от което следва, че точните сведения в планисферата, в най-добрия случай, се дължат на по-късни експедиции. — Вдигна два пръста. — Е, добре, второто официално плаване на португалците до Бразилия е това на Жоао да Нова, през април 1501, малко повече от година преди Планисферата на Кантино да попадне у херцога на Ферара. Но, забележете, Жоао да Нова не е пътувал специално, за да изследва бразилския бряг. И той, като Кабрал, е бил на път за Индия, поради което не е имал достатъчно време да картографира бреговата ивица, и освен това се завърнал в Лисабон по средата на 1502 година. — Вдигна трети пръст. — Това означава, че точната информация от Планисферата на Кантино най-вероятно е резултат от едно трето пътуване. И наистина една флотилия вдига котва от Лисабон с мисията да изследва бразилския бряг. Това е експедицията на Гонсало Коельо, който потеглил от Лисабон през май 1501 година и в чийто екипаж бил флорентинецът Америго Веспучи, човекът, на чието име впоследствие щял да бъде наречен американският континент. Флотилията пристигнала в Бразилия в средата на август, изследвала в продължение на година и нещо значителна част от брега, спуснала се толкова надолу, че се озовала в голям залив, който бил наречен Рио де Жанейро, продължила на юг чак до Кананея, преди да се отдели от брега и да се завърне в Португалия. Трите каравели от тази експедиция влезли в пристанището на Лисабон на 22 юли 1502 година. — Написа Гонсало Коельо, юли 1502 в последната четвърт от хоризонталния ред, където вече стоеше Кантино, ноември 1502. — И ето че стигаме до същността на въпроса — каза Томаш, посочвайки двете дати, написани върху листа. — Нима е възможно само за четири месеца, от юли до ноември, официалните картографи на Лисабон да изработят подробни карти с информацията на Гонсало Коельо и при това португалският картограф, анонимният изменник, вербуван от Кантино, да направи копия на тези карти и нелегалната планисфера да стигне до Италия? — Томаш подчерта с писалката късото разстояние, видно на хоризонталната линия на времето, между Гонсало Коельо и Кантино; леко се намръщи и поклати глава. — Не мисля. Малко вероятно е всичко това да се случи само за четири месеца. Което ни изправя пред друг голям въпрос. Как, по дяволите, е могъл Алберто Кантино да купи португалска планисфера, съдържаща сведения, които, ако се вярва на хронологията на официалните източници, практически е невъзможно да са били отразени в карта? Откъде всъщност са дошли тези сведения? — Вдигна лявата ръка с дланта нагоре, сякаш да изложи очевиден факт. — Тази загадка има само едно разрешение. Планисферата на Кантино е била изработена не на основата на информацията от официалните експедиции до Бразилия, а на данните, получени преди Кабрал, по време на нелегални плавания, неотразени в историята заради политиката на секретност.