— Това е ясно. Том — каза Молиарти. — Но ако португалците са имали полза от това да пазят откритията си в тайна, какво тогава ги е накарало да променят становището си и официално да признаят откриването на Бразилия през 1500 година?
— Смятам, че е заради кастилците. Политиката на секретност е имала смисъл като стратегия, доколкото е могло да се избегне нежелано внимание към португалските открития. Но от момента, в който Охеда, през 1499, и Пинсон, през януари 1500 година, започнали да си пъхат носа из южноамериканския бряг, за португалската корона станало ясно, че секретността вече не е разумно решение, тъй като кастилците можели да предявят претенции към онези земи, които португалците вече са били открили. И това наложило официалното обявяване на откриването на Бразилия.
— Разбирам.
— Което ни препраща към последната голяма следа.
— И коя е тя?
— Договорът от Тордесиляс.
— О, да — възкликна Молиарти, припомняйки си прочутия документ, поделил света между Португалия и Испания. — Договорът, който поставя началото на глобализацията.
— Точно така. — Томаш се усмихна. Американците обичаха високопарните изказвания и охотно използваха модерната терминология. — Договорът от Тордесиляс, ратифициран от Ватикана, предоставя половината от света на португалците, а другата половина — на испанците.
— Каква арогантност.
— Без съмнение. Но истината е, че по онова време тези две нации са били най-силните в света, поради което им е изглеждало естествено да си поделят планетата. — Томаш допи чая си. — По време на договарянето всяка страна имала определени предимства в политическия шахмат. Предимството на португалците било в по-напредналите технологии в навигацията, въоръжението и морските експедиции. Испанците, от своя страна, били изостанали в тези три области, но разполагали със силен коз — тогавашният папа бил испанец. Същото е като при футболен мач: имаме най-добрите играчи, най-добрия треньор, най-добрия отбор, но съдията на мача да е подкупен от противника и е готов да анулира всеки гол на нашия отбор, като измисля дузпи срещу нас. В общи линии, това се е получило. Португалските мореплаватели се разхождали на воля из африканския бряг и из Атлантическия океан, докато кастилците контролирали Канарските острови. Това положение било узаконено през 1479 година е Договора от Алкасовас, според който Кастилия признала правото на португалците над африканския бряг и атлантическите острови, а в замяна португалците приели, че Канарските острови са кастилско владение. Договорът, потвърден на следващата година в Толедо, пропуснал обаче Западния Атлантик, въпрос, който излязъл на дневен ред след първата експедиция на Христофор Колумб. И понеже нямало клауза в документа, която пряко да се отнася до това ново положение, стигнало се веднага до заключението, че е необходим нов договор.
— Договорът от Тордесиляс.
— Точно така. Първоначалното предложение на Лисабон било Земята да бъде разделена по паралел, който минава през Канарските острови, като кастилците получавали право да владеят земите на север от паралела, а португалците — всичко останало. Но папа Александър VI, който бил испанец, издал две були през 1493 година, прокарвайки разделителната черта по меридиана, отстоящ на сто левги западно от Азорските острови и островите Зелени нос. Както е видно, папата е бил в тайно съглашение с Кастилия. Португалците не склонили и макар и да приели по принцип разделителната черта, поискали да бъде преместена с триста и седемдесет левги на запад от Зелени нос, с което кастилците и папата се съгласили, след като не видели причини да не го сторят. Сделката обаче си струвала. — Томаш начерта планисфера в бележника; в грубо нахвърлените контури се разпознаваха очертанията на Африка, Европа и целия американски континент. Ученият прокара една вертикална черта през Атлантическия океан, по средата между Африка и Южна Америка, и написа отдолу 100. — Това предлагали папата и кастилците, черта на сто левги на запад от Зелени нос. — Прокара друга вертикална черта, по-наляво, така че да хване част от Южна Америка, и изписа отдолу числото 370. — Това е чертата, която поискали португалците, разположена на триста и седемдесет левги на запад от Зелени нос. — Изгледа Молиарти. — Кажете ми, Нел, коя е основната разлика между тези две черти?