дори невъзможното, за да завоюват правото на щастие, от което природата ги бе лишила, като изкупят греха, заради който бяха наказани.
Това чувство на скрита вина се подсилваше от обичайните проблеми, които имаха този тип деца. Като всеки човек с тризомия 21, Маргарида беше силно предразположена към настинки и дихателни инфекции, отити, гастроезофагеален рефлукс81, ортопедични трудности, свързани с атлантоаксиалната сублуксация82, но най-тежки бяха сърдечните проблеми. Още при първия преглед след раждането, лекарката долови нещо нередно и изпрати детето при дежурния кардиолог; след допълнителни изследвания, беше открит малък отвор на септума, разделящ артериалната от венозната кръв, вродена аномалия, която би трябвало да бъде коригирана. Научната статия, която набързо прегледаха същия ден, почти вцепенени от въздействието на ужасната новина, използваше неразбираема медицинска терминология, споменавайки за предсърднокамерен септален дефект, за да опише онова, което всъщност лекарят им беше обяснил на много по-достъпен език.
При следващите консултации Конщанса и Томаш, шокирани от пороя ужасяващи новини, бяха информирани, че се налага да се направи сърдечна операция на Маргарида през първите три месеца от живота ѝ, за да се затвори отворът на септума, защото всяка по-късна интервенция носи риск. Това беше може би най-трудният период от живота им; от ден на ден нещата ставаха все по-кошмарни и всяка следваща новина бе по-лоша от предишната. Маргарида постъпи в болницата „Санта Марта“ три седмици след като бе взето решение за операцията, но в последния момент, след консултация с хирурга, кардиологът прояви съмнения; двамата отново разгледаха резултатите от изследването с магнитен резонанс и стигнаха до заключението, че отворът на септума е много малък и че има голяма вероятност да се затвори от само себе си с развитието на детето. Това беше първата добра новина, която получаваха от раждането на момиченцето. Кардиологът подписа декларация и Маргарида се върна вкъщи е успокоените си родители. Но девет години по-късно, противно на всички очаквания, отворът на септума все още не се бе затворил и призракът на сърдечната операция се завърна.
— Маргарида Нороня — съобщи закръглена девойка с бяла престилка, надничайки през вратата на чакалнята.
— Ние сме — отговори Конщанса и стана от стола.
— Можете да влезете.
Тримата последваха девойката по коридора, тя спря пред една врата в дъното и ги пусна да влязат. В кабинета мирисът на дезинфектанти се усещаше още по-остро. Отдясно имаше кушетка с бял, леко омачкан чаршаф, сякаш току-що някой беше станал оттам; до нея — малък параван с жълта завеса, където се събличаха пациентите, а в дъното, пред прозореца с изглед към съседния блок седеше лекарят, надвесен над бюрото, и пишеше. Когато усети присъствието им в кабинета, той вдигна глава и се усмихна.
— Здравейте — поздрави той.
— Добър ден, доктор Оливейра.
Лекарят, кардиолог на средна възраст, протегна ръка на Томаш и Конщанса и погали Маргарида по главата.
— Здравей, Маргарида, как си?
— Супе’, докто’е.
— Слушаш ли?
Маргарида, търсейки похвала, погледна към родителите си, които стояха от двете ѝ страни.
— Го’е-долу.
— Горе-долу ли?
— Мама ми казва, че не мога все да под’еждам ’сичко.
— Да какво?
— Да под’еждам ’сичко.
— Да подрежда всичко — преведе Конщанса. — Има манията постоянно да чисти и подрежда нещата.
— А! — възкликна лекарят, без да сваля очи от малката. — Значи си една малка чистница.
— Не обичам м’ъсотията. М’ъсно, не.
— Много добре правиш. Да премахнем мръсотията! — Докторът се разсмя и поглеждайки най-сетне към родителите, посочи двата стола пред бюрото си. — Седнете, не се притеснявайте.
Настаниха се на столовете, Маргарида седна на лявото коляно на Томаш. Кардиологът погледна в документите пред себе си, докато Конщанса ровеше в чантата, а Томаш съзерцаваше миниатюрното изкуствено сърце, поставено на бюрото.
81
82