— Но шведският не е.
— Да, шведският е скандинавски език, от семейството на германските езици. Но истина е, че и той използва латинската азбука, нали?
— А руският?
— Руският използва кирилицата, която също произхожда от гръцкия.
— Но вие не ни обяснихте това в днешната лекция.
— Спокойно — усмихна се Томаш и вдигна ръка с отворена длан като регулировчик, който спира уличното движение. — Учебната година е пред нас. Гръцкият ще бъде тема на следващия ни урок. Нека приемем, че с вас малко изпреварихме нещата…
Лена въздъхна.
— Ах, професоре — възкликна тя. — Имам нужда не да избързвам с материала, а да наваксам пропуснатото от първите часове.
— Ами кажете тогава. Какво искате да научите?
— Както ви обясних по телефона, поради закъснението на процедурата по програмата Еразъм пропуснах първите часове. Разгледах някои от записките на колегите, отнасящи се до клинописното писмо в Шумер, и трябва да ви призная, че нищо не разбрах. Наистина трябва мъничко да ми помогнете.
— Добре. Какво, по-точно, ви интересува?
Шведката се наведе над бюрото, доближавайки глава до Томаш. Професорът усети ароматното ѝ ухание и замайващата близост на едрите гърди, напиращи под пуловера. Направи усилие да подчини въображението на волята си, повтаряйки си, че тя е студентка, а той — преподавател, тя е млада, а той — мъж на тридесет и пет, тя е свободна, а той — женен.
— Господин професоре, опитвали ли сте някога шведска кухня? — попита Лена с медено гласче.
— Шведска кухня ли? Ммм… да, мисля, че опитвах, докато бях в Малмьо.
— Хареса ли ви?
— Много. Спомням си, че беше фантастично вкусно, но скъпо. Защо?
Тя се усмихна.
— Знаете ли, професоре, мисля, че няма да можете да ми обясните всичко само за половин час. Не е ли по-добре да обядваме вкъщи и да ми помогнете да проумея нещата на спокойствие, без да бързаме?
— Да обядваме у вас ли?
Предложението го смути и той не знаеше как да реагира. Предусети, че поканата може да му навлече хиляди проблеми и усложнения, но несъмнено Лена беше приятно момиче, чувстваше се добре в нейната компания и изкушението беше голямо.
— Да, обещавам да ви приготвя шведско ястие, от което пръстите си ще оближете.
Томаш се поколеба. Помисли си, че не би трябвало да приема. Да обядва в дома на студентка, и то не каква да е студентка, беше опасна крачка, не му беше до авантюри. Но, от друга страна, какви биха могли да са реалните последствия, ако приеме поканата? Дали не преувеличаваше все пак? В крайна сметка беше само един обяд и един частен урок, нищо повече. Какво лошо би могло да има в това? Какъв беше проблемът да прекара един-два часа с нея и да ѝ разкаже за клинописното писмо? Доколкото му беше известно, не беше забранено да дава частни уроци на студенти по неговата дисциплина. Разликата беше в това, че вместо да бъде в аудиторията или в кабинета му, щеше да стане извън факултета. И какво от това? Какъв е проблемът? Всъщност щеше да помогне на една студентка, щеше да преподава, а не беше ли именно това мисията му? От друга страна, ако погледнем обективно на нещата, щеше да бъде приятно. Нима има нещо лошо в това да прекара малко време в компанията на такова хубаво момиче? Няма ли право да се отпусне малко? Освен това, мина му през ума, възможността да опита скандинавската кухня наистина си имаше своя чар. Защо не?
— Добре — съгласи се той. — Да обядваме.
Лена разцъфна в очарователна усмивка.
— Чудесно — възкликна тя. — Ще ви приготвя такова ядене, че ще молите за още. Да се разберем за утре?
Томаш си спомни, че на следващия ден трябваше да ходи с Конщанса до училището на Маргарида. Бяха поискали среща с директорката на училището, за да опитат да разрешат въпроса с липсващия специален педагог, и беше немислимо да отсъства.
— Не мога — поклати глава. — Имам ангажимент утре.
— А другиден?
— Петък? Хм… да, свободен съм.
— В един следобед?
— Добре. Къде живеете?
Лена му даде адреса и си взе довиждане, като залепи на бузите му две влажни целувки. Тя излезе, но прекрасното ухание на парфюма ѝ продължаваше да се носи из кабинета като призрачно присъствие. Томаш погледна надолу и разбра, учуден, че неговите флуиди бяха отреагирали, телесната химия беше задействала, тялото жадуваше за онова, което разумът потискаше. Силна ерекция издуваше панталоните му.