— Какво предлагате в такъв случай? — попита Томаш. — Нещата да си останат такива, каквито са? Да пренебрегват Маргарида в клас и тя да не може да разчита на помощта на специален педагог? Това ли?
— Да — присъедини се Конщанса. — Какво смятате да правите?
Директорката свали очилата си и изтри стъклата с малка оранжева кърпичка.
— Имам едно предложение, с което искам да ви запозная.
— Кажете.
— Както вече ви казах, не разполагам със средства, за да назнача господин Корея. Ето защо мисля да предложа на госпожа Аделайде да помага на Маргарида.
— Госпожа Аделайде ли? — учуди се Конщанса.
— Да.
— Тя има ли някаква подготовка по специално обучение?
— Госпожо, опитвам се да намеря някакво решение.
— Ще задам въпроса по друг начин: тя разбира ли нещо от обучение на деца със специални нужди?
Директорката стана от бюрото.
— Мисля, че е по-добре да я извикам — каза тя и се отправи към вратата, без да отговори на въпроса, подробност, която не убягна на родителите. Отвори вратата и надникна навън. — Марилия, извикай госпожа Аделайде, ако обичаш.
Седна отново и довърши почистването на стъклата, след което си сложи очилата. Томаш и Конщанса се спогледаха угрижени; и двамата бяха решени да се борят докрай за правото на дъщеря им на квалифицирана педагогическа помощ. И двамата бяха убедени, че Маргарида би могла да напредне, но трябваше да ѝ се помогне, понеже усвояваше много по-бавно от другите деца.
— Може ли?
Беше госпожа Аделайде, едра, здрава жена, с майчинско излъчване; напомняше на онези розовобузи селски жени, въплъщаващи домашното огнище с цял орляк деца около тях. Поздравиха се и новодошлата седна до семейството.
— Аделайде — подхвана директорката, — както знаете, не разполагаме със средства, за да наемем на работа господин Корея, който се занимаваше с Маргарида. Онзи ден говорих с вас по този въпрос и доколкото си спомням, изказахте готовност да водите часовете по специалното обучение тази година.
Аделайде кимна утвърдително с глава.
— Да. Както ви казах, притеснявам се за Маргарида и Уго. Уго също имаше тризомия 21. — Щом господин Корея не може да идва повече в училище, аз съм готова да помогна на тези деца.
— Но, вижте, госпожо Аделайде — прекъсна я Конщанса, — имате ли някаква квалификация в специалното обучение?
— Не.
— Занимавали ли сте се преди с деца с тризомия 21?
— Не. Аз просто искам да помогна, за да се намери някакво разрешение.
— Мислите ли, че можете да помогнете на Маргарида да напредне?
— Така смятам. Ще направя каквото мога.
Томаш се размърда на стола.
— Оценявам вашата добронамереност, но нека ви кажа нещо. Маргарида няма нужда от уроци, от които нищо няма да научи, и от самоцелни занимания. Уроците са средство да се достигне определена цел. За какво са ѝ тези часове с вас, ако в края на краищата нищо не научи?
— Ами надявам се да научи.
— Но, ако съдя по това, което току-що чух, вие нямате представа как трябва да се преподава на такова дете. Нито имате квалификация в тази област, нито сте се занимавали с деца с тризомия 21. Не знам дали сте наясно, но специалният педагог не е учител в буквалния смисъл на думата. Той е по-скоро нещо средно между треньор и физиотерапевт, той тласка детето да върви напред, обучава го и го извежда до определено равнище. Въпреки доброто ви желание, ще ви кажа направо: не виждам у вас качествата на подготвен преподавател за тази цел.
— Признавам, че може би нямам съответната подготовка, нито необходимите знания за…
— Вижте какво — намеси се директорката, на която не допадаше насоката, в която беше поел разговорът. — Положението е такова, каквото е. Няма да можем да разчитаме на господин Корея. Госпожа Аделайде е на разположение. Всички сме съгласни, че госпожа Аделайде не е квалифициран преподавател. Но независимо дали ни харесва, или не, тя е единственият ни вариант. Така че нека се възползваме от тази възможност и да разрешим въпроса. Не е най-доброто разрешение, но все пак е решение.
Томаш и Конщанса се спогледаха покрусени.
— Госпожо директор — процеди той. — Това, което ни предлагате, не е разрешение на проблема на Маргарида. Това е разрешение на вашия проблем. — Натърти на думата вашия. — Вие искате да избегнете проблема, а не наистина да го решите. Но нека да поясним. Нашата дъщеря се нуждае от специален педагог. Спе-ци-а-лен — почти на срички повтори той. — С госпожа Аделайде тя ще има часове, но няма да научи нищо. Госпожа Аделайде не е решение на проблема.