— Кой университет?
— Нашия.
— А, да — каза тя. Впи в него сините си очи, изучавайки го внимателно. — Никога ли не сте били женен?
Томаш не знаеше как да отговори. Колеба се миг по-дълго от обичайното, раздвоен между лъжата, която лесно можеше да бъде разобличена, и истината, която безвъзвратно би отблъснала момичето. Накрая сведе очи и чу себе си да казва:
— Да, женен съм.
Опасяваше се от реакцията ѝ. Но Лена, за негова изненада, съвсем не изглеждаше притеснена.
— Не е за чудене — възкликна тя. — Толкова красив мъж… Томаш се изчерви.
— Обичате ли я?
— Кого?
— Жена ви, разбира се. Обичате ли я?
Сега беше моментът да оправи нещата.
— Когато се оженихме, да, без съмнение. Но знаете ли, е времето се отчуждихме един от друг. Днес сме приятели, разбира се, макар че всъщност това едва ли може да се нарече любов.
Погледна я, като се опитваше да прецени реакцията ѝ; стори му се, че тя остана доволна от отговора, и се почувства облекчен.
— В Швеция казваме, че живот без любов е като година без лято — каза девойката. — Не сте ли съгласен?
— Да, така е.
Лена внезапно ококори очи и закри уста с ръка.
— Ах! — извика тя. — Забравих яденето!
Тя скочи припряно и изчезна в кухнята. До Томаш долиташе приглушено хлопане на съдове и още сподавени възклицания.
— Всичко наред ли е? — попита той, извърнат към вратата.
— Да — извика шведката от кухнята. — Готово е. Можете вече да сядате на масата.
Томаш не се подчини и отиде до вратата на кухнята. Видя домакинята, която държеше горещата тенджера с кърпа и пресипваше супата в широк супник от старинен порцелан, от който бяха и чиниите на масата.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Не, всичко е наред. Сядайте на масата.
Професорът я погледна нерешително, колебаейки се дали да я послуша, или да продължи да настоява. Но изражението на шведката го убеди да се покори. Върна се в хола и зае мястото си на масата. Миг след това Лена влезе в хола с димящ супник в ръцете. Тя го постави на масата и въздъхна с облекчение.
— Ето! Готово е вече! — възкликна тя. — Хайде да ядем.
Махна капака на супника и сервира първо на Томаш, после на себе си. Професорът се вгледа в чинията недоверчиво. Супата беше бяла, с твърди парчета по средата и ухаеше апетитно.
— Какво е това?
— Рибена чорба.
— Рибена чорба?
— Опитайте. Хубава е.
— Изглежда доста различно от нашите. Шведско ястие ли е?
— Всъщност, не. Норвежко е.
Томаш опита малко. Беше гъста и бяла супа със силен тръпчив вкус на морски дарове.
— Ммм, вкусно е — каза той, като се наслаждаваше на морския привкус на бульона. Направи лек поклон с глава към домакинята. — Моите поздравления, страхотен готвач си.
— Благодаря.
— Каква риба има тук?
— Най-различна. Но не знам как се казват на португалски.
— И основното ястие ли ще бъде риба?
— Това е основното ястие.
— Но това е супа…
— Норвежката рибена чорба е много хранителна. Ще видите, че след като я изядете, ще се почувствате заситен.
Томаш хапна парченце риба. Стори му се, че е треска, но подправките променяха вкуса.
— Защо супата е бяла? — попита той.
— Защото има мляко в нея.
— Мляко ли?
— Да — потвърди тя. Спря да яде и го погледна многозначително. — Знаете ли коя е най-голямата мечта на една готвачка?
— Каква?
— Когато един ден се омъжа и имам дете, ще подправя супата с мляко от моите гърди.
Томаш почти се задави.
— Моля?
— Искам да направя рибена супа с мляко от моите гърди — повтори тя, сякаш казваше най-обикновеното нещо на света. Сложи ръка на лявата си гърда и я притисна така, че зърното изскочи от ръба на деколтето. — Би ли искал да опиташ?
Томаш усети как мощна ерекция изпълва панталона му. Не можеше да промълви и дума, гърлото му пресъхна изведнъж и само кимна утвърдително с глава. Лена извади цялата лява гърда извън деколтето от синя коприна; беше млечнобяла като супата, с широка светлорозова ареола и твърдо набъбнало зърно като биберон. Шведката стана и се приближи до професора; застанала права до него, допря гърдата до устата му.
Томаш не можа да устои.
Прегърна я през кръста и започна да суче от щръкналото зърно; гърдата беше топла и мека, толкова голяма, че той зарови лице в нея. После напълни ръцете си с двете гърди и ги притисна в изблик на сладострастие, наслаждавайки се на еластичната им податливост. Докато той беше зает с гърдите ѝ, Лена разхлаби колана и откопча копчето на панталона му, дръпна ципа надолу и свали панталона с бързо, енергично движение. Лишавайки го от гърдите си, бързо го компенсира по друг начин — коленичи до стола, наведе се над скута му и напълни уста. Томаш изпъшка и загуби и малкото останало от самоконтрола си.