— Да — каза той. Извади документите и затърси нещо. Намери го и го показа на Молиарти, който междувременно беше седнал до него. — Виждате ли това?
Посочи две думи, изписани с големи букви.
Moloc прочете Молиарти на първия ред и ninundia omastoos на долния.
— Това е ксерокопие на шифъра, оставен ни от Тошкано — поясни Томаш. — Занимавах се дни наред с тази загадка, мислейки си, че е код или може би заместващ шифър, макар че последното ми се струваше малко вероятно. Но всъщност се оказа шифър със сричково разместване. — Погледна към Молиарти. — Анаграма. Знаете ли какво е анаграма?
Американецът сви устни.
— Не.
— Анаграма е дума или израз, получена чрез пренареждане на буквите на друга дума или израз. Например santos85 е анаграма на tansos86. И двете дума са съставени от едни и същи букви, само че са различно подредени.
— А — разбра Молиарти. — В английския също го има, нали?
— Разбира се. На всички езици с азбучно писмо — поясни Томаш. — Принципът е един и същ.
— Дайте ми пример.
— Разбира се. Има известни анаграми, например elvis е анаграма на lives87. Funeral88 е анаграма на real fun89.
— Интересно — произнесе Молиарти безизразно. — Но какво общо има това с проучванията на професор Тошкано?
— Ами той ни е оставил анаграма, и то доста проста, в първия ред, от онези, при които първата буква става последна, втората става предпоследна и така нататък, като огледало. — Отново показа шифрованото послание. — Виждате ли? Moloc трябва да се чете Colom. В случая с ninundia и omastoos анаграмата става по-сложна, понеже разшифроването изисква азбучно кръстосване. Означава Nomina sunt odiosa.
— Фразата на римлянина.
— Цицерон.
— И какво означава?
— Както вече ви обясних, Nomina sunt odiosa означава Имената са омразни.
— А Колом?
— Това е име.
— Омразно име?
— Да.
— И кой е този тип?
— Христофор Колумб.
Молиарти остана загледан в Томаш.
— Не разбирам — каза американецът, почесвайки се по брадичката. — Какво е искал да каже професор Тошкано с това шифровано послание?
— Че името Колом е омразно.
— Да, но какво значи тази фраза?
— Това се оказа най-трудно за разбиране, тъй като изречението е двусмислено — призна си Томаш. Извади още един лист от чантата и го показа на американеца. Беше ксерокопие на текст, написан на латински. — Направих справка в оригиналния текст, за да разбера смисъла на този цитат. Явно Цицерон е искал да каже, че не бива лекомислено да се цитират имена на хора, когато става въпрос за срамни или много тежки обстоятелства.
Молиарти взе листа и го разгледа.
— Името на Колумб е свързано със срамни или много тежки обстоятелства?
— Не Колумб, а Колом.
— Gee, man90 — възкликна американецът, поклащайки глава. — Нищо не разбирам. Не ми ли казахте, че Колом е Колумб.
— Да, но по неизвестни причини Тошкано е решил да привлече вниманието ни към името Колом. Ако името не беше от значение, той щеше просто да напише Колумб. Но той е написал Колом. Явно го е направил, защото означава нещо.
— Кое?
— Това „омразно име“.
— Но, Том, защо това име да е омразно? Не разбирам.
— Същия въпрос си зададох и аз самият. Какво толкова има в името Колом, та професор Тошкано да иска да му се обърне специално внимание? При това като на „омразно име“?
Двамата останаха загледани един в друг, сякаш въпросът беше надвиснал в съзнанието им като облак, от който всеки момент щяха да се посипят отговори като дъжд.
— Надявам се, че си намерил отговор на този въпрос — прошепна най-накрая Молиарти.
— Открих отговор и много нови въпроси. — Прелисти записките си. — Тези дни се опитах да разбера произхода на името на Христофор Колумб. Както знаете, откривателят на Америка е живял около десет години в Португалия, където е научил всичко за мореплаването в Атлантическия океан. Живял е на остров Мадейра и се е оженил за Филипа Мониж Перещрело, дъщерята на мореплавателя Бартоломеу Перещрело, първия капитан, получил като дар остров Порто Санто. По онова време Португалия била най-напредналата нация в света, с най-добрите кораби, с най-усъвършенстваните навигационни инструменти, с най-модерните оръжия; страната, където се трупали най-много знания. Планът на Короната, създаден още по времето на Енрике Мореплавателя, предвиждал да се намери морски път до Индия, така че да се преодолее монопола, държан от Венеция над търговията с подправките от Изток. Венецианците имали договор с Отоманската империя за изключителните права над тази търговия, което ощетявало другите италиански градове държави като Генуа и Флоренция, поради което те подкрепили португалците. И именно тогава, през 1483 г., генуезецът Колумб предложил на крал дон Жоао II да предприеме експедиция на запад, за да стигне до Индия, вместо да пътува на юг и да се опитва да заобиколи Африка. Португалският монарх знаел много добре, че Земята е кръгла, но съзнавал също, че тя е много по-голяма, отколкото си мислел Колумб, поради което пътят през запада щял да бъде твърде дълъг. Днес знаем, че дон Жоао II бил прав, а Колумб — не. Точно тогава генуезецът, чиято португалска съпруга се била споминала, заминал за Испания, за да предложи услугите си на „католическите крале“.
85
86
87
88
89
90