— Том — прекъсна го Молиарти, — защо ми разказвате всичко това? Аз много добре познавам историята на Колумб…
— Имайте малко търпение — настоя Томаш. — Оставете ме да изясня контекста на онова, което имам да ви казвам. Важно е да познаваме историята на Колумб, защото има нещо странно, свързано с неговото име, нещо важно, което свързва живота му с ребуса, оставен ни от професор Тошкано.
— All right, go on91.
— Много добре — каза Томаш, преди да продължи разказа си оттам, откъдето беше прекъснат. — Както казвах, Колумб заминал за Испания. Испания по онова време била управлявана от кралица Исабел Кастилска и крал Фернандо Арагонски, така наречените „католически крале“, които сключили брак и обединили двете корони и кралства. Страната била въвлечена във военна кампания, целяща да изгони маврите от юга на Иберийския полуостров, но кралицата проявила интерес да изслуша Колумб. Мореплавателят изложил проекта си пред комисия от доминикански монаси. За съжаление, испанците били много по-изостанали от португалците в тази област на знанието, поради което, след четиригодишно умуване по въпроса, тези мъдри мъже стигнали до заключението, че да се пътува на запад в търсене на Индия било безсмислено, тъй като Земята, според тях, била плоска. През 1488 година Колумб се върнал в Португалия и бил приет от значително по-просветения дон Жоао II, към когото се обърнал със същото предложение. Но по времето, когато Колумб бил в Лисабон, пристигнал Бартолемеу Диаш с новината, че е заобиколил Африка и е открил директен път до Индия. Това обезсмисляло проекта на Колумб. Португалският крал нямал интерес да инвестира в дълъг и несигурен преход на запад, след като вече разполагал с пряк достъп откъм юг. Обезсърчен, Колумб се върнал в Испания, където, между другото, се оженил за Беатрис де Арана. В еуфорията си от победата, кралицата на Кастилия дала благословията си на Колумб и той потеглил на път, който щял да го доведе до откриването на Америка.
— Том, кажете ми нещо, което не знам — настоя американецът.
— Разказах ви това, за да си изясним взаимоотношенията на Христофор Колумб с иберийските кралства, не само с Кастилия, но и с Португалия. Не е било нещо мимолетно, а както виждате, едно дълбоко обвързване.
— Разбрах.
Томаш остави настрана записките и документите, които беше донесъл, и впери поглед в Молиарти.
— Тогава бихте ли ми обяснили — каза той, — защо, въпреки това, нито португалците, нито кастилците го наричат Колумб?
— Моля?
— През XV век, докато великият мореплавател е в Португалия и в Кастилия, никой не нарича Колумб с това име.
— Никога не са го наричали Колумб? Какво искате да кажете?
— Няма нито един документ, било то португалски или кастилски, в който да се споменава името Колумб. Първият португалски документ, в който се говори за Колонбо, с н, е Хроника на дон Жоао II от Руй де Пина, написана в началото на XVI век. Дотогава нито един португалец не го е наричал Колумб.
— И как са го наричали тогава?
— Колом или Колон.
Молиарти направи пауза.
— Какво означава това?
— Ще стигнем и дотам — каза Томаш, прелиствайки записките си. — Прегледах документите от онази епоха и открих, че Колумб е назоваван Кристован Колом или Колон, а понякога просто Стован. Когато мореплавателят отишъл в Испания, испанците започнали да го наричат Коломо, което бързо преминало в Кристобал Колон, а Кристобал — в Стовал. Но никога Колумб. — Започна да рови из свитъка с документи. — Ето, вижте. — Извади листа, който търсеше. — Това е ксерокопие на писмо от херцог Мединачели до кардинал Мендоса от 19 март 1493 година, запазено под номер четиринадесет в архива на Симанкас. Забележете какво е написано тук. — Посочи едно изречение. — „Дълго време мой гост бе Христобал Коломо, който дойде от Португалия и смята да отиде при краля на Франция“. — Вдигна глава. — Виждате ли? Тук е Коломо. Но странното е, че малко по-нататък в същото писмо херцогът го нарича с друго име. — Томаш посочи друг абзац. — Ето тук. Христобал Гера. — Пак изгледа Молиарти с въпросително изражение. — Гера? В крайна сметка как се е наричал — Коломбо, Колом, Колон, Коломо или Гера?
91