— Здравейте — поздрави той.
— Добро утро, професоре — каза момичето на правилен португалски, но с екзотичен акцент. — Аз съм нова студентка.
Професорът се разсмя.
— Вече забелязах. Как се казвате?
— Лена Линдхолм.
— Лена? — Престори се на изненадан, сякаш едва сега беше забелязал, че има нещо различно в нея. — Това на португалски е умалително от Елена…
Тя се засмя дискретно.
— Да, но аз съм шведка.
Томаш отвори уста.
— Ааа! — възкликна той. — Ясно. — Поколеба се, търсейки скрити в паметта си думи. — Чакай да видя… ммм… Hej, trevligt att träffas!5
Лена ококори очи.
— Моля? — отвърна, явно приятно изненадана. — Talar du svensка?6
Томаш поклати глава.
— Jag talar inte svenska7 — каза c усмивка. — Изчерпах почти целия шведски, който знам. — Сви рамене, като че се извиняваше. — Förlat8.
Тя го изгледа с възхищение.
— Никак не е лошо. Е, произношението малко куца, трябва да е по-напевно, инак ще заприлича на датски. Къде сте научили това?
— Когато бях студент си взех интеррейл9 и прекарах четири дни в Малмьо. И понеже съм любопитен, а и си падам по езиците, схванах някои неща. Например знам да попитам: Var är toaletten?10 — Тя се разсмя. — Hur mvcket kostar det?11 — Пак смях. — Äppelkaka med vaniljsäs12.
Последното я накара да изстене.
— Ооо, професоре, не ми напомняйте за äppelkaka…
— Защо?
Тя облиза сочните си розови устни по начин, който се стори на Томаш изкусително еротичен.
— Толкова ми липсва…
Професорът се разсмя, опитвайки се да прикрие колко го беше впечатлило момичето.
Извинявай, но как може на някого да му хрумне идеята да нарече десерт kaka…?13
— Наистина се казва kaka, но вкусът му е на сладка ябълка. — Притвори очи и пак се облиза, — Ммм, utmärkt! Прекрасно!
Томаш си представи как я придърпва към себе си, как я целува, прониквайки през тези кадифени устни, галейки нежно това горещо и тръпнещо тяло, и трябваше да положи усилие, за да прогони от главата си сексуалния апетит, който тя събуждаше в него. Прокашля се с едно продрано хм-хм.
— Кажете ми… всъщност как се казвате?
— Лена.
— Кажете ми, Елена…
— Лена…
— А, да, Лена. — Подвоуми се, преди да продължи, не беше сигурен, че е произнесъл правилно името ѝ. Но този път тя не го поправи, от което предположи, че е улучил. — Кажете ми, Лена… Къде се научихте да говорите така добре португалски?
— В Ангола.
— Ангола?
Шведката се усмихна, показвайки прекрасните си блестящи зъби.
— Баща ми беше посланик в Ангола и живях там пет години.
Томаш приключи с подреждането на нещата си в чантата и стана.
— А, чудесно. Хареса ли ви?
— Много. Имахме къща в Мирамар и прекарвахме съботите и неделите в Мусул. Живот като насън.
— В коя част на Ангола е това?
Тя го изгледа изненадана, сякаш беше странно, че има португалци, на които тези имена не говорят нищо.
— Ами… в Луанда, разбира се. Мирамар е квартал с изглед към крайбрежната улица, към крепостта и полуострова. А Мусул е райски остров на юг от Луанда. Никога ли не сте били там?
— Не, не познавам Ангола.
— Жалко.
Професорът се отправи към вратата, кимайки на студентката да го последва. Лена се приближи и Томаш установи, че шведката бе висока почти колкото него; прецени, че сигурно е около метър и осемдесет, може би няколко сантиметра по-ниска от него. Мекият син пуловер отиваше прекрасно на сините очи и русата ѝ коса, която падаше на масури върху раменете ѝ ала Никол Кидман, и загатваше дръзките и щедри гърди, подчертани от фината ѝ талия. Томаш трябваше да направи усилие, за да откъсне поглед от нея.
— Разкажете ми какво правите в моите часове — каза професорът, спирайки пред вратата на залата, за да я пропусне пред себе си.
— Тук съм по програмата „Еразъм“ — отговори тя, минавайки пред него.
Томаш неволно се загледа в дупето на шведката; беше пълно и закръглено, силните ѝ бедра изпълваха светлосините дънки; не можа да се въздържи и си я представи без дънки, галейки с поглед бледата гладка кожа на бедрата и извивките на талията, представи си гънката, водеща към голия гръб, и загатнатите отзад заоблени гърди.
10
11
12
13