— Знойната мацка с червената рокля е за мен. Онази, дето си седи в ъгъла. Запознайте ме с нея — изгъгна той.
Дрехслер сви рамене и тръгна към високата руса жена, която седеше сама до ъгловата маса. Фон Хайсен се заклатушка след него.
— Позволете да ви представя госпожица Катрина Баумгартнер — каза докторът безстрастно.
Катрина вдигна глава. Очите й бяха бледосини, кожата имаше млечнобял оттенък.
— Хауптщурмфюрер Карл фон Хайсен — завалено каза офицерът и неуверено тракна с токове. — Какво пиете, госпожице?
— Аз нея пия, хауптщурмфюрер — хладно отвърна Катрина и го изгледа презрително.
— Глупости… — Фон Хайсен щракна с пръсти към една от прислужниците в трапезарията. — Червено вино за госпожицата! Откъде сте? — попита и си придърпа стол.
— От Берлин — с нескрито отегчение го осведоми Катрина.
— И защо дойдохте тук? — ухили й се офицерът.
— Включиха ме в програмата „Лебенсборн“, така че нямах избор. Това би трябвало да ви е известно.
— За една жена — назидателно изрече Фон Хайсен — е голяма чест да служи на великия Райх. А аз скоро ще бъда изпратен в джунглите на Гватемала, но това е секретна мисия. Утре ще се срещна с райхсфюрер Химлер, който лично ме избра да изпълня тази задача. Ще търсим археологически доказателства, че арийците са истинските създатели на цивилизацията на маите.
Катрина изви вежди скептично.
— Ще търсим и един таен кодекс, чиито следи се губят от векове — добави Фон Хайсен. — Той може да се окаже извънредно ценен за Райха!
— Щом мисията ви е толкова секретна, не бива да говорите за нея, нали?
— На вас ще се доверя — заяви безгрижно Фон Хайсен. — Участвате в програмата и сте истинска германка. Ако бяхте еврейка или циганка, щях да постъпя иначе…
— Ами ако ви кажа, че мнозина от приятелите ми са евреи и те са почтени хора и добри граждани?
— Щом е така, госпожице, съветвам ви да внимавате какво говорите. Не сте ли чели „Протоколите на мъдреците от Цион“?
— Трябва ли да чета това?
— Непременно. Ще уредя да получите екземпляр. Лично фюрерът изказа одобрението си за книгата… — Той протегна ръка към чашата си и едва не падна от стола. — Е, засега съм принуден да се примиря с участието на професор евреин в експедицията, но полезността му все някога ще се изчерпи. — В трапезарията отекна гърленият му смях. — Тук е твърде шумно — реши Фон Хайсен, надигна се и със замах подаде ръка на Катрина. — Да отидем във вашата стая.
Тя се взря с пренебрежение в лъснатите ботуши, в безупречната черна униформа и стана неохотно.
Фон Хайсен седеше на ръба на леглото и се бореше да изуе ботушите си. Катрина разкопча червената си рокля и я остави да се смъкне на килима в просторната, уютно обзаведена стая. Черното дантелено бельо се открояваше на гладката бяла кожа.
Фон Хайсен зяпна похотливо дългите й крака и най-после се отърва от униформата. Изправи се и залитна към нея. Тя направи крачка встрани, той се спъна и се тръшна на леглото.
— Май не сме много готови, а? — подхвърли момичето.
— Какви ги приказваш?
— Я го погледни — прихна Катрина и се изтегна на леглото. — Така се е свил, че ще ми е трудно да го намеря.
Тя бе пресметнала хладнокръвно риска в подигравката. Знаеше, че колкото по-неистово се насилва един мъж да стигне до ерекция, толкова по-малък е шансът му. Особено ако е надменен, самонадеян офицер. Разбира се, Катрина не подозираше, че и първата приятелка на Фон Хайсен се бе смяла дълго при подобна случка. Оттогава той търсеше утеха в публичните домове.
— Fick dich! — изрева Фон Хайсен и се опита да я удари с юмрук, но тя се изви пъргаво.
Той цапардоса таблата на леглото, кресна от болка и се свлече на възглавницата.
— На ваше място не бих опитала това отново, хауптщурмфюрер. — Катрина посочи бутона на алармената сигнализация, монтиран на нощното шкафче. — Заставиха ме да участвам в програмата, но ако хората от охраната чуят този сигнал, ще дотичат мигом тук. — Тя пак изви вежди. — Е, ще го вдигнете ли най-после? Или искате още една чаша уиски, преди да опитате?
Фон Хайсен се облягаше на възглавницата и разтриваше натъртения си юмрук, а очите му бяха кървясали от гняв.