Катрина стана и отиде при шкафа.
— Хайде, изгълтайте това — предложи и му подаде широка стъклена чаша, напълнена догоре с „Чивас“, — ще ви оправи настроението.
Фон Хайсен я изгледа отровно и наистина опразни чашата на един дъх. Момичето му сипа още уиски и застана пред грамофона, уж да подбере някоя плоча. Когато се озърна, офицерът се бе отпуснал и клепачите му се затваряха.
Сутринта Катрина се измъкна безшумно от леглото, облече се и излезе на дълга разходка. Потисната от безизходицата, тя следваше тясната пътека нагоре по склона, обвит в мъгла.
Наближаваше пладне, когато колата стигна до Касел. Оттам шофьорът зави по долината на Алм, но Фон Хайсен не гледаше откъде минават. Още беснееше заради вечерта, подробностите за която бе вписал старателно в дневника си.
След по-малко от час големият мерцедес спря върху гранитните плочи в двора на Вевелсбург. Фон Хайсен излезе и се протегна, докато оглеждаше яките стени на замъка.
— Хайл Хитлер! — поздрави го млад лейтенант от СС. — Аз съм унтерщурмфюрер Бош. Добре дошли във Вевелсбург.
Лейтенантът беше малко по-висок и от Фон Хайсен, с прилежно сресана назад кестенява коса. В наситеносините очи се забелязваше фанатична целеустременост.
— Хер хауптщурмфюрер, повериха ми грижите за вашето удобство по време на престоя ви — продължи той. — Професор Вайцман вече се настани в стаята си, ще обядва с вас и райхсфюрера. Моля, последвайте ме до залата, където райхсфюрер Химлер говори пред офицерите.
Фон Хайсен влезе след него под огромния свод на отворената дъбова порта и слезе по стъпала, над които лампи от ковано желязо осветяваха призрачно огромните каменни блокове на стените.
— Това е Залата на граала — обясни Бош в движение, докато минаваха край внушително помещение с ярко осветен грамаден кристал в средата. Явно кристалът трябваше да символизира Светия граал. — Ето я и церемониалната зала — сниши глас лейтенантът и открехна тихо вратата.
Залата беше украсена с древни руни. Каменни колони крепяха сводовете й, а под тавана висеше голям железен обръч със седем лампи, отразяващ се в мраморния под. Петдесетина офицери от СС в черни униформи слушаха внимателно своя райхсфюрер.
— Господа, строгият подбор при създаването на потомство ще стане основа за нашия успех. В животновъдството отдавна знаят колко важна е селекцията. Ако човек реши да си купи кон, най-разумно ще бъде да потърси съвет от специалист по разплод. — Химлер имаше леко писклив глас, но също като Хитлер влагаше хипнотична мощ в думите си. — Само най-чистокръвните породи създават истинските победители, но вековете на християнски внушения са ни накарали да пренебрегнем този факт — натърти той и се вторачи над очилата си в своите слушатели. — Християните смятат, че съблазнително тяло в бански е гледка, въвеждаща в грях!
Невъздържан смях заехтя между стените.
— Ваш дълг е да създавате потомство с хубави жени от здраво нордическо потекло. Цялата ни борба ще е напразна, ако политическата победа не бъде последвана от раждането на деца с чиста кръв. Въпросът колко деца да има всеки не е негов личен проблем, а дълг към прадедите и народа. Здравият брак е безполезен, ако не създаде многобройни наследници. Минималният брой на децата в доброто семейство е четири. Това не означава, че искам от вас или подчинените ви офицери да се ожените за първото момиче, което наглед отговаря на нашите изисквания. Без да стигате до грубост и нахалство, трябва да разпитате младата жена за семейството й. Ако сподели, че баща й се е самоубил или има леля в лудница, длъжни сте да постъпите правилно и да кажете: „Съжалявам, но не мога да се оженя за момиче от род с такива заболявания“.
Фон Хайсен кимна с одобрение.
— Преди да направим почивка за обяд, имаме време за един-два въпроса — завърши Химлер.
Надигна се майор със сламеноруса коса и застана мирно.
— Хер райхсфюрер, според вас кой е най-големият проблем пред Германия днес?
— Представете се.
— Щурмбанфюрер Аустерлиц, хер райхсфюрер.
— Чудесен въпрос — одобри Химлер и излезе иззад катедрата.
Майорът седна, грейнал от похвалата.
— Като не забравяме никога потребността от Lebensraum1 — повече територии, на които Третият райх да разгърне своите възможности, най-важно е да си върнем изгубения свят на нордическата раса. Длъжни сме да издигнем висшата раса до подобаващата й позиция на превъзходство, а за да положим основите на това, трябва да научим отново забравената история на арийците. Тъкмо с тази цел скоро ще изпратим няколко археологически експедиции, които ще докажат произхода и влиянието на висшата раса. Една от тези експедиции ще се отправи към джунглите по високите плата на Гватемала. Ще я ръководи хауптщурмфюрер Фон Хайсен, който преди малко се присъедини към нас. Може би искате да споделите нещо за задачата си, Фон Хайсен?