Выбрать главу

— Благодаря, хер райхсфюрер. Господа, жизненоважно е да познаваме началото и развитието на чистата арийска раса — започна Фон Хайсен, без да се смущава от присъствието на мнозина по-старши офицери. — Защо? Защото древните германски племена са проявявали несравнимо по-висш интелект и находчивост от всяка друга цивилизация в онзи период. Ако с нашите проучвания успеем да си върнем техните знания, това ще помогне на Третия райх да постигне превъзходство в науката, медицината, селското стопанство и всяка друга област. Германската нордическа раса е върхът на човешкото развитие, докато раси като евреите, африканските бушмени и австралийските аборигени са дъното.

Химлер се усмихна, горд от думите на младия си възпитаник.

— Засега африканците и австралийците не са непосредствена грижа, но за евреите заедно с циганите и хомосексуалистите ще намерим практическо решение. Фюрерът съвсем скоро ще въведе Закона за недопускане на наследствено обременено потомство. Тогава ще можем да стерилизираме умствено непълноценните, слепите, глухите — всеки, който би могъл да спъне нашия величав напредък. Разбира се, ще бъде необходимо да отделим специално внимание на евреите.

Химлер се обърна към оберщурмбанфюрер Манфред фон Кнобелсдорф, коменданта на новата Нордическа академия на СС, и му даде знак, че е време да прекъснат за обяд.

Леви Вайцман прелистваше „Дер Ангриф“. Знаеше, че зад вестника стои нацисткият министър на пропагандата Гьобелс, но нямаше друго четиво в стаята. Изненадан, Леви видя и материал за католици в този нацистки парцал, но изненадата скоро се превърна в изострен интерес.

Архиепископът на Париж коронясва Светата дева на надеждата

„Католическият архиепископ на Париж кардинал Жан Вердие положи корона на статуята на Дева Мария в Понмен, северна Франция. Дева Мария се явила на две деца в Понмен на 17 януари 1871 г. по време на Френско-пруската война. Войната завършила със смазваща победа на германските и пруските армии и довела до обединението на германската империя под властта на Вилхелм I, както и до сгромолясването на френската империя.“

Леви вече разбираше защо този материал е бил одобрен. Противното джудже Гьобелс нямаше да изтърве такъв шанс да тръби за някоя германска победа.

„В посланието си към децата от Понмен Дева Мария ги насърчила да се молят и така дарила надежда на изтерзаното от войната градче. Примирието било подписано само няколко дни по-късно във Версай. Държавният секретар на Ватикана кардинал Еудженио Пачели провъзгласи от базиликата «Св. Петър» в Рим, че църквата официално почита явяването на Светата майка в Понмен, и съобщи, че статуята й ще бъде увенчана със златна корона.

Кардинал Вердие положи короната на главата на статуята в присъствието на други епископи и свещенослужители. Известни са няколко потвърдени случая, когато Дева Мария се е явявала пред хората, като най-известният е във Фатима, Португалия през 1917 г. Пред очите на многохилядни тълпи Светата майка се явила във Фатима общо шест пъти на тринайсетия ден от месеца в периода от май до октомври.“

Леви рязко си пое дъх, щом си спомни какво откри в Пирамида V в Тикал. Макар че маите не бяха посочили точната година, древните надписи предсказваха такова събитие на тринайсетия ден от май до октомври — събитие, което ще бъде съдбоносно за човечеството. Той се питаше има ли връзка между предупрежденията, отправени от Дева Мария във Фатима, и Кодекса на маите. Дали това обясняваше интереса на Ватикана към експедицията и присъствието на католически свещеник в Тикал? Но как биха могли маите да знаят за подобно събитие векове по-рано? И какво общо имаше предсказанието им с 2012 година? Леви поклати глава. Безброй въпроси с твърде малко отговори. Но вече беше убеден, че от древните маи може да се научи много повече, отколкото си представяше доскоро.

Леви се стъписа от сърдечната учтивост, с която го посрещна неговият домакин. Скоро обаче фасадата на добродушие се изпари. Кабинетът в северната кула на замъка Вевелсбург беше украсен мрачно с пречупени кръстове и нордически руни, които изглежда съответстваха напълно на настроението на Химлер. Леви вече съзнаваше, че участието му в експедицията изобщо няма да бъде доброволно.