— Това напомня ли ви за начините, по които арийците са подреждали живота си?
— Хер щурмбанфюрер, като археолог аз се старая да събера достатъчно данни, преди да правя категорични изводи.
Фон Хайсен се вгледа в начертаната от Леви карта на древния град.
— Явно има много развалини…
— Строителството е продължило векове наред. Знаем, че към средата на шести век Тикал е заемал площ от трийсетина квадратни километра и е бил обитаван от стотина хиляди маи. Огромен град за времето си.
— А пирамидите?
— Стъпаловидните пирамиди са построени да наподобяват Уиц, свещената планина на маите — обясни Леви. — Други постройки са били дворци на владетелите или гробници.
Подбираше думите си, за да не издаде неволно предположенията си за използваното от маите „златно сечение“. Той вече не се съмняваше, че градежът и разположението на пирамидите са свързани с липсващите статуетки и със самия Кодекс на маите.
Разговорът им беше прекъснат от внезапното задавяне на левия двигател, който спря само след секунда-две.
— Всичко ще бъде наред. Имаме още два двигателя — подхвърли Фон Хайсен и се засмя.
Но и десният двигател, и предният започнаха да се давят и прекъсват. Леви усети как коремът му се присвива от страх. Пилотите се мъчеха трескаво да включат отново двигателите, а радистът припряно тракаше сигнала SOS по морзовата азбука. Леви обаче знаеше, че в тази част от света не би имало голям шанс някой да приеме сигнала.
— Затегнете коланите! — подвикна бординженерът, а самолетът започна да се спуска по-стръмно към джунглата.
Вятърът свиреше в замрелите перки на двигателите, самолетът се тресеше силно.
— И трите датчика показват празни резервоари! — кресна лейтенант Мюлер, младият втори пилот.
Първият пилот — полковник Ханс Крюгер, подкани с властен жест младежа да запази самообладание. Крюгер бе започнал като пилот още на двуплощниците „Фокер“, летя с Гьоринг през световната война, свалиха три пъти самолетите му. Полковникът бе награден с Железен кръст първа степен и генералоберст Гьоринг го избра лично да участва в „Операция Маи“.
— Не виждам пистата, може би ще се наложи да се приземим в джунглата — отбеляза Крюгер делово, вторачен през предните стъкла на кабината. — Каква е скоростта ни?
— Сто и седемдесет километра в час — отговори пребледнелият Мюлер.
— Задкрилките на десет градуса — заповяда полковникът.
— Хер оберст, това е над пределната норма — напомни нервно лейтенантът.
Крюгер се усмихна и го погледна.
— Ще ни бъде от голяма полза, лейтенант Мюлер, ако забравите на какво са ви учили в школата за пилоти, и нагласите задкрилките на десет градуса отклонение. Нямам желание да се стоварим върху короните на дърветата с по-голяма скорост от необходимата.
Мюлер кимна и протегна ръка към лоста за задкрилките. Самолетът забави полета си, но Крюгер знаеше, че скоростта все още е твърде голяма.
— Какъв вятър посочваха в прогнозата тази сутрин? — попита той.
Помнеше метеопрогнозата, но за младежа до него това беше първото аварийно кацане и Крюгер се опитваше ненатрапчиво да го научи от какво се нуждае пилотът в труден момент: непоклатимо спокойствие и точност в действията.
— Североизточен вятър, до двайсет и пет километра в час.
Крюгер леко завъртя щурвала.
— Задкрилки на двайсет и пет градуса.
Мюлер се подчини мигновено и полетът стана още по-муден, въздухът се плъзгаше със свистене по кабината в непривичната тишина.
— Трийсет градуса вдясно по курса! Три километра! Пистата! — кресна на пресекулки Мюлер, протегнал ръка към предното стъкло.
— Виждам я — потвърди Крюгер безстрастно и завъртя още малко щурвала, за да насочи осакатения си самолет към дългата пролука в джунглата. — Скорост?
— Сто и петдесет километра в час.
Крюгер изсумтя. Рискът беше огромен. От една страна, задкрилките трябваше да бъдат с наклон четиридесет градуса при кацането, но опитът да ги поставят в това положение при скорост над сто и двайсет километра в час би довел до откъсването на крилата от фюзелажа. От друга страна, беше принуден да поддържа по-високата скорост, за да може планиращият самолет да достигне пистата. Ако пък скоростта паднеше под сто километра в час с толкова наклонени задкрилки, щяха да се забият с носа надолу в гората.