Двама часови от СС стояха пред мраморната арка над двукрилата врата към кабинета на Хитлер.
— Майн фюрер, дойде райхсфюрер Химлер — съобщи полковник Хосбах, адютантът на Хитлер.
Кабинетът бе предназначен да вдъхва страхопочитание. Огромното бюро на Хитлер в дъното бе инкрустирано умело и облицовано майсторски с червена кожа също като тежкия стол. Някои от любимите му картини с маслени бои бяха наредени по стените. В ъглите имаше внушителни вази в египетски стил с цветя. Над вратата от вътрешната страна бе окачен релефен златен орел.
— Нашата експедиция пристигна в Тикал, започнали са проучванията — съобщи Химлер, щом се настаниха в удобните сини кресла пред грамадната мраморна камина.
— Много добре.
— Получих и телеграма от посланика в Гватемала. Известно е, че при предишното си пътуване до езерото Атитлан професор Вайцман се е срещнал с някакъв шаман, обсъждали са съществуването на безценен кодекс. Още не можем да потвърдим сведенията, че Вайцман е намерил и древна статуетка, която вероятно подсказва къде да бъде намерен кодексът.
— Как посланикът е научил това?
— Той поддържа добри отношения с папския нунций в Гватемала. А отец Ерлихман, чиято енория е в Сан Педро и Тикал, е полезен източник на сведения.
— Предупреди ли Фон Хайсен?
Химлер кимна.
— Вещите на Вайцман са били претърсени и Фон Хайсен се е погрижил да бъде наблюдаван денонощно.
— За нищо не можеш да се довериш на евреин. За нищо! А проучванията на произхода и тайните на арийците трябва да продължат. Оставете Вайцман жив, само докато е полезен.
— Слушам, майн фюрер. Когато Виена бъде наша, ще претърсим всеки сантиметър в апартамента му.
Щом чу името на града, където бе живял в мизерия, Хитлер загуби спокойствие и закрачи из грамадния кабинет.
— Сред нас има и такива, които смятат нахлуването в Австрия за грешка. — Той впери гневен поглед във вътрешния двор на сградата. — Но днес следобед ще се срещна с генералния щаб и онзи страхливец — външния ни министър Фон Нойрат, за да им обясня, че трябва да се подготвят за присъединяването не само на Австрия, но и на Чехословакия.
— Нуждаем се от повече територии, майн фюрер — подкрепи го Химлер.
— Lebensraum! Господа, всичко се свежда до разширяване на пространството, на което се развива висшата раса.
Енергията, с която фюрерът насищаше думите си, сякаш зареждаше въздуха около дългата маса. Само шестима мъже седяха във виненочервените кресла — райхсмаршалът Фон Бломберг, главнокомандващ въоръжените сили и военен министър; барон фон Нойрат, външен министър; адмирал Ерих Редер, главнокомандващ флота; генералоберст барон фон Фрич, главнокомандващ армията; генералоберст Гьоринг, главнокомандващ военновъздушните сили; адютантът на фюрера полковник Хосбах. Малки лампи по дължината на масата я осветяваха, алени папки със златни орли и свастики и надписи „Строго секретно“ лежаха неотворени върху нея. Всеки от събралите се тук мъже знаеше твърде добре съдържанието на своята папка и сега обмисляше напрегнато необозримите последствия от плановете на фюрера.
— Изграждаме наново въоръжените си сили и — точно както предвидих — Британия и Франция не направиха нищо — разпали се Хитлер. — Нищо! Вече поддържаме трийсет и шест армейски дивизии. Германия има своето право! — Погледът му пламна от вяра в съдбата. Никой друг не продумваше. — Германският народ има правото да види своята родина върната на подобаващото й място като велика сила — великата сила на света. И можем да постигнем това само със сила. Върнахме си Рейнската област без нито един изстрел. Сега трябва да насочим вниманието си към Австрия и Чехословакия.
Барон фон Фрич си позволи да извие вежда скептично. Хитлер впи поглед в него.
— Тревожи ли ви нещо, генералоберст?
— Майн фюрер, никой не подлага на съмнение постигнатия напредък, откакто вие сте канцлер на Райха — сдържано отвърна Фон Фрич, — но не бих изпълнил дълга си към вас и към народа на Германия, ако не напомня за рисковете, свързани с вашите предложения. Ако британците и французите се противопоставят на плановете ви за нахлуване в Австрия и Чехословакия, такава мащабна война може да доведе до катастрофа за Третия райх. От гледна точка на армията ние постигнахме много със създаването на трийсет и шестте дивизии, за които настоявахте, но е необходимо време за обучението на половин милион мъже. Още по-важно е, че още не разполагаме с военнотехническите средства за обслужването на такава армия при бойни действия. Затова ви умолявам да не прибързваме.