Выбрать главу

— Винаги има рискове! — кресна фюрерът и удари с юмрук по масата.

Лицето му се наля с кръв, очите му се изцъклиха. Висшите офицери от генералния щаб бяха осъзнали твърде бързо, че райхсканцлерът може да се вбеси и от една дума. Хитлер избута с крака стола си назад и отиде до големия географски глобус, поддържан от резбована дървена рамка. От движението на ръката му глобусът се завъртя безшумно на оста си.

— Хер генералоберст, явно не знаете достатъчно за човешката история — насмешливо изрече Хитлер. — Водачите на всички велики империи — гръцката, римската, дори глупавите британци — винаги са били готови да рискуват. — Той помълча, доближи масата, опря юмруци в нея и продължи по-спокойно: — Господа, основната цел на германската политика е да съхрани и да увеличи превъзходството на нашата раса. Германците са най-великият народ и затова имаме право на по-голямо жизнено пространство от останалите. — Изведнъж на другите им се стори, че той изпадна в транс. Очите му пак се изцъклиха и той заудря с длан по масата. — Най-скъпоценното нещо на земята са нашите хора! За тях и чрез тях ще се борим и ще побеждаваме! Никакво отпускане! Никаква умора! Никакво колебание! Никакво двоумене! Да живее нашето движение! Да живее нашият народ!

Той изфуча от залата и закрачи по коридора към своя кабинет, разгневен от слабохарактерните си генерали като Фон Фрич, който не успяваше да вникне в гениалността на неговия план. Каза си разярен, че това няма значение. Знамената с пречупения кръст щяха да се развеят скоро над красивите сгради на Виена, а улиците на прекрасния град щяха да бъдат прочистени от проклетите евреи.

6.

Тикал, Гватемала

— Какво открихте, професоре? Толкова рано тръгнахте да обикаляте.

Леви отскочи, стреснат от внезапната поява на Фон Хайсен, който излезе от гъсталака до игрището.

— Щурмбанфюрер, винаги ли се промъквате тихомълком?

— Зависи, професоре, дали хората наоколо са решили да крият нещо от мен — нещо, което би могло да допринесе за величието на Райха. Видях, че измервахте ъгли с компаса. Предполагам, че има причина за тези ваши занимания?

— Обичайна практика при археологически проучвания.

— Без да си записвате резултатите ли? Колко интересно… С любопитство ще следя напредъка във вашата работа.

— Древните маи са били горд народ и когато празнували победите си, принасяли в жертва пленени врагове. Преди векове гъсти редици от воини с нашарени лица и тела навлизали с тежка стъпка в ей това игрище под ритъма на барабани и сред ароматния дим на огньове от храмовете. Водели пленниците си нагоре по онези стъпала. — Леви посочи големия камък над стълбата. — Изтръгвали сърцата им още туптящи. После отсичали главите на жертвите си. Предишния път намерих няколко черепа в джунглата зад игрището.

Леви охотно се възползва от повода да отвлече вниманието на Фон Хайсен с любимата на Химлер краниометрия.

— И не занесохте нито един череп в Австрия? — усъмни се офицерът от СС.

— Някой музей може и да прояви интерес, но аз не съм колекционер на черепи, нито осквернявам свещени места.

Шаманът Роберто Арана бе напомнил на Леви за проклятието, което древните египтяни наложили върху гробницата на Тутанкамон. А Леви знаеше, че първите, които отворили тази гробница, бяха умрели един след друг от загадъчни болести. Роберто бе подчертал, че маите защитавали гробниците и другите светини с не по-малко зловещи средства.

— Джунглата отдавна е превзела мястото и там е същински гъсталак. — Леви кимна към зелената стена отвъд игрището. — Но стойките, на които маите слагали главите на жертвите, би трябвало още да съществуват.

— Превъзходно! — възкликна Фон Хайсен. — Изобщо не бих се изненадал, ако при измерванията на намерените там черепи те се вместят в мозъчния индекс на нордическите арийци.

— А, да… Математическата формула за формата на главата, на която се опирате в преценката си за интелекта и расовата принадлежност. Ако съм запомнил правилно, това е съотношението между ширината и дължината на главата, умножено по сто. Твърде опростен подход, струва ми се. Но вашият райхсфюрер като че ли много разчита на него.

— Аз също — с леден тон натърти Фон Хайсен. — Професоре, може би е по-добре да си мерите ъглите с компаса и да оставите тънкостите на краниометрията на онези, които ги разбират.