Выбрать главу

Леви си замълча. Явно Фон Хайсен не подозираше как маите са се отнасяли към формата на черепа. Според тях удължената глава била белег за благородство. Леви бе научил, че връзвали за дни наред дъсчици на главите на бебетата, за да променят формата на черепите им.

Чак към средата на следобеда наетите работници от близкото село успяха да изсекат гъсталака край игрището и повикаха Леви, но Фон Хайсен и отец Ерлихман го избутаха полека и го изпревариха.

— Ето, вижте формата! — въодушевено кимаше есесовецът.

Селяните, самите те потомци на маите, бяха направили достъпна първата от няколко зловещи редици черепи. Празните очни кухини сякаш гледаха мрачно натрапниците. Леви потръпна. Черепите още бяха нанизани на гнилите, покрити с мъх стойки, както ги бяха оставили някогашните обитатели на града преди хилядолетие. Леви си мислеше дали няма да си навлекат възмездието, за което го предупреди Роберто, ако смутят покоя им след толкова време. Не много далеч от просеката една масакуата се размърда от нахлуването в нейната територия. Боата удушвач беше най-голямата змия в Централна Америка, а дължината на този екземпляр сигурно надхвърляше пет метра.

Фон Хайсен опипа първия череп, пред който застана. Преди векове стойките били облети със съсирваща се кръв, въздухът натежавал от вонята на смърт, но сега всеки череп беше гладък и пожълтял.

— Вижте големината им! Арийци!

Отец Ерлихман бръкна в платнената си торба и извади голям шублер.

— Индексът е около седемдесет и пет — обяви той, щом измери един череп. — Формата е необичайна, но според мен райхсфюрер Химлер ще бъде доволен.

Леви пак не се намеси. Ерлихман може и да беше специалист по твърде съмнителната „наука“ краниометрия, но също като Фон Хайсен не знаеше нищо за обичаите на маите.

Няколко дни по-късно придаденият към експедицията „Юнкерс“ се върна за ежеседмичната доставка на припаси. Леви седеше на сгъваемия стол пред палатката и се взираше в небето обнадежден. Може би щеше да получи писмо от Рамона. Самолетът направи кръг над пистата и се спусна плавно към нея.

А вътре синьор Алберто Феличи подръпваше неспокойно пищните си черни мустаци. Капки пот избиваха и се стичаха по бледото пълно лице. Мразеше самолетите, а пътуването от Рим до столицата на Гватемала с DC-2, после дотук с този „Юнкерс“ го изнерви прекалено. Пръстите на едната му ръка се впиваха до болка в облегалката, но нямаше защо да се тревожи. Следвайки търпеливите указания на полковник Крюгер, вторият пилот Мюлер приземи самолета меко на неравната писта, зави в края й и доближи палатките.

Леви наблюдаваше как плешив и възпълен нисичък мъж в твърде натруфени дрехи за сафари излезе от самолета, понесъл голям кожен куфар. Фон Хайсен и отец Ерлихман го поздравиха, после тримата влязоха в палатката на есесовеца. Леви се чудеше кой ли си е направил труда да навести това затънтено кътче на света, но бързо получи отговор. Гостът, придружен от свещеника, излезе съвсем скоро и двамата се запътиха към Леви.

— Синьор Феличи е съветник на папа Пий XI — обясни Ерлихман — и е дошъл да се запознае с нашата работа по личното нареждане на кардинал Пачели, държавния секретар на Ватикана.

— И защо Ватикана проявява такъв интерес към маите? — попита учтиво Леви, щом свещеникът ги остави да разговарят на спокойствие.

— Мога ли да ви наричам Леви? — добродушно подхвърли италианецът. Леви кимна усмихнат. — Ще ви бъда признателен, ако разговорите ни си останат между нас двамата. Не бих се доверил във всичко на нацистката военна машина.

Леви кимна отново. Дали пък най-сетне нямаше да се намери някой по-дружелюбен в тази глутница?

— За Ватикана не остана незабелязано вероятното съществуване на кодекс на маите. Опожаряването на библиотеките на маите от епископ Де Ланда е ужасна загуба за цялата ни цивилизация и макар че Ватикана не би признал вината си за това, ще споделя лично с вас, че подкрепата за експедицията е някакъв вид отплата за тежката несправедливост.

— Синьор Феличи, необходимо е да направите много повече, за да заличите неправдата. Представете си каква буря от възмущение би се надигнала, ако маите бяха нахлули в Рим и бяха опожарили всички библиотеки и музеи!

— Да, урокът беше болезнен — съгласи се Феличи — и не бива да го забравяме никога. Засега ще ви бъда признателен, ако споделите накратко докъде стигнахте в проучванията си.

Леви изрази пренебрежението си към нацистките теории за краниометрията и осведоми сбито папския пратеник какво е намерено.