— Според вас какво би могъл да съдържа този кодекс? — попита Феличи.
— Нацистите се надяват, че ще потвърди връзката между арийците и маите, но аз мисля, че се заблуждават. Маите са били сред най-видните астрономи на древността и опитите ми да вникна в смисъла на техните йероглифи ме убедиха, че са искали да ни предупредят за рядко подреждане на небесни тела, което ще се случи през 2012 година. Разбира се, то няма да засегне вас или мен, но хората, които ще живеят тогава, би трябвало да са подготвени за развихрената космическа стихия. И може би има връзка между предупреждението в кодекса и изреченото от Дева Мария във Фатима. Затова се питам каква е причината предупрежденията й, чути от децата във Фатима, да остават в тайна. Дали те застрашават само папската институция или засягат унищожението на нашата цивилизация?
— Не съм чул да са тайна — престори се на учуден Феличи.
— Маите са предсказали явяването на Дева Мария във Фатима, и то хиляда години по-рано — продължи Леви, взрян бдително в лицето на италианеца.
— Но как?
Леви се подсмихна загадъчно.
— Записано е на каменна стела, която е била намерена наблизо. Синьор Феличи, още много ни предстои да научим за маите. Засега едва сме докоснали повърхността. Астрономите вече потвърдиха предвижданията им за 2012 година с точност до секунда. Ако искаме човечеството да има някакъв шанс, жизненоважно е да намерим този кодекс.
Фон Хайсен отново сипа щедра порция уиски в чашата си.
— Желаете ли уиски, синьор? — предложи и на Феличи, който се върна в палатката му.
— Благодаря, хер щурмбанфюрер. Добре сте си уредили живота тук.
— Надявам се. Моля ви, за вас съм Карл — отвърна Фон Хайсен, който нито за миг не забравяше заповедта на Химлер да предразположи пратеника на папата. — Какво имаше да ви каже професорът?
— Той е убеден, че кодексът на маите съществува. Нямам доверие на този човек, Карл. В края на краищата той е евреин. — Феличи вдигна чашата си. — Наздраве.
— Е, да, но не се безпокойте — държим го под око денонощно. Наздраве! Подсказа ли ви какво би могло да е съдържанието на кодекса?
Феличи завъртя глава.
— Твърдеше, че е някъде наоколо, но иначе говореше много уклончиво. Но ако все пак го намери, ще ви бъда благодарен първо да обсъдим находката и чак след това да я оповестим пред света.
— Разбира се. Интересите ни съвпадат. А как е положението във Ватикана? Чух, че папата не е добре.
— Боя се, че здравето му се влошава бързо.
— Знае ли се вече кой би могъл да бъде следващият папа?
— Карл, обичате ли хазартните залози?
Фон Хайсен се засмя.
— Случва се да заложа, макар и рядко.
— Щом е тъй, на ваше място бих рискувал парите си с държавния секретар кардинал Еудженио Пачели. Ако той бъде избран, това ще се отрази прекрасно на отношенията между Германия и Ватикана… Държавният секретар Пачели е много добре настроен към вашия фюрер.
Феличи доста пресилваше истината. Знаеше, че Пачели се опасява сериозно от нацисткия режим, но конкордатът между Хитлер и Ватикана засили значително влиянието на Светия престол в Германия. Освен това Пачели смяташе, че нацистите са най-добрият шанс за възпиране на надигащата се комунистическа заплаха.
Когато Фон Хайсен изпровождаше госта от палатката си, каза:
— Вашето предложение за нова банка на Ватикана ми се струва особено интересно. Впрочем, получих лично от райхсфюрер Химлер известие, че след приключването на експедицията ще бъда назначен в Маутхаузен, тоест в Австрия. Ако дойдете във Виена, знам кои са най-добрите ресторанти там.
Феличи кимна, малко му беше трудно да се задържи на краката си.
— Пътувам до Виена два-три пъти годишно по работа, ще очаквам с удоволствие срещите ни. Лека нощ и благодаря за гостоприемството.
Той се заклатушка към своята палатка, като размишляваше замаяно над огромната сила, която се трупаше на север от Италия, както и за връзките на Фон Хайсен с висшето ръководство на райха.
А Фон Хайсен извади дневника си и се зае да опише подробно случките и през този ден.
Леви започваше да се поддава на разочарованието. От почти три месеца бяха в Тикал, но въпреки че изпрати няколко съобщения по местни селяни, нямаше никакви вести от Роберто Арана.
Облегна се на стола и погледна към пистата от отъпкана червеникава пръст. Предишния ден старейшините на селото го поканиха да хапне с тях и той се чудеше дали Роберто няма да се появи най-после довечера.