Выбрать главу

— Само „добре“ ли? Ти какво ще кажеш, Ариел?

Той ровичкаше в чинията си с вилицата.

— Е, млади човече, как мина денят ти?

— Горе-долу. Имаме нов учител — сподели най-сетне момчето.

— Много е гаден! — смръщи се Ребека.

— Нима? Къде е хер Льовенщайн? — попита майката учудена, че родителите не са били уведомени.

Ариел вдигна рамене.

— Новият учител е хер Швайцер и той казва, че Третият райх на Хитлер щял да бъде хилядолетен.

Леви и Рамона пак се спогледаха, но разговорът беше прекъснат от звъна на телефона в кабинета.

— Професор Вайцман на телефона.

— Моля ви да изчакате, хер професор, свързвам ви с Берлин.

— Добър вечер, професор Вайцман. Аз съм щандартенфюрер Волф, началник на кабинета на райхсфюрер Химлер.

Леви слушаше много внимателно, докато полковникът от СС Волф му обясняваше предложението на Хайнрих Химлер за археологическа експедиция в Гватемала.

— Лека нощ, татко!

Ребека и Ариел прегърнаха поред Леви.

— Кой се обади? — попита Рамона, щом децата легнаха да спят.

— Щандартенфюрер Волф от Берлин, началник на кабинета на Химлер, който иска да го посетя следващата седмица в щаба на СС във Вевелсбург.

Рамона настръхна.

— Какво ще правиш там?!

— Както се оказва, той обмисля изпращането на експедиция в Гватемала, която ще търси в пирамидите и гробниците на маите потвърждение на теорията за висшата раса, която Хитлер толкова обича. Ако получат и одобрението на самия Хитлер, експедицията ще бъде ръководена от млад офицер от СС — някой си Фон Хайсен. Химлер искал аз да му помагам.

— Няма да се съгласиш, нали? — още по-неспокойно избълва Рамона. — Не можеш да им се довериш, Леви. Ако ще вече да са начело на Германия, но и Хитлер, и Химлер, и Гьобелс си остават бандити.

— Знам. Но ако са готови да платят за добре оборудвана експедиция в Тикал, ще имам шанс да потърся другите две статуетки.

— Леви, няма ли да попаднеш в капан? Защо им е да искат помощ тъкмо от тебе? Хитлер и Химлер заявиха на всеослушание, че няма да търпят евреи интелектуалци. Всичките ни приятели… Айнщайн, Шрьодингер… всички се махнаха. Ако стане още по-зле, дали и ние няма да бягаме по принуда?

— Нека първо чуя какво има да ми каже Химлер — спокойно отвърна Леви. — Мисля, че съм длъжен да сторя всичко по силите си, за да намеря останалите две статуетки… и да не допусна да попаднат в ръцете на нацистите.

Рамона прегърна съпруга си.

— Не знам, Леви… Вчера слушах по радиото канцлера Фон Шушниг — предупреждаваше да не се доверяваме на нацистите. Имам много лошо предчувствие…

— Всичко ще бъде наред. Обещавам ти, любима.

— Ще си лягаш ли? — тихо попита Рамона и очите й блеснаха влажно.

— Скоро — обеща Леви. — Искам първо да опитам нещо с онзи кристал.

Той нагласи проектора за диапозитиви в кабинета така, че да имитира изгрев в деня на зимното слънцестоене. Провери отново положението на статуетката върху модела на Пирамида I и включи проектора.

Пулсът му се ускори. Кристалът сякаш се насити със странна енергия и изпрати тънък зелен лъч точно към върха на Пирамида IV.

2.

Оберзалцберг

Шофьорът на райхсфюрер Химлер караше бавно и внимателно големия черен мерцедес по паважа, докато подминаваха двете островърхи кули на църквата в баварския град Берхтесгаден. Малко преди обяд тесните улици бяха изпълнени с хора, излезли на покупки: мъжете с техните традиционни кожени якета и алпийски шапки със забодено в тях перо, а жените — с пъстроцветни рокли.

Завиха по „Банхофщрасе“, после се насочиха на изток по моста над бързата река Ахе. По бреговете още имаше високи преспи. Тук-там водата обливаше странни, естествено образували се ледени изваяния. Пътят вече криволичеше в подножията на Оберзалцберг — планината, която се извисяваше над града. Понякога слънцето надничаше иззад тежките облаци, пълзящи по небето, и осветяваше гъстата борова гора.

Химлер не поглеждаше навън, наместил се удобно на тапицираната с червена кожа задна седалка. Ако не беше в зловещата черна униформа на СС-преторианската гвардия на Хитлер, а в цивилни дрехи, мнозина биха го помислили за банков чиновник или счетоводител — кръгли очила в златна рамка на острия нос, главата наглед твърде едра за ниското слабо тяло, гъстата черна коса подстригана късо.

Той продължаваше да допълва старателно бележките си в секретното досие, докато четеше шифрограмата от германския посланик в Гватемала.