Хитлер стоеше на терасата, опрял ръце в каменния парапет и загледан в Австрия отвъд близката граница. Заснежените гранитни върхове на околните планини пронизваха облаците. Химлер различаваше водите на Кьонигсзее далече долу. Обрамчено от планини от три страни, езерото блещукаше под хладните лъчи на зимното слънце.
Химлер се поколеба и събра смелост да прекъсне размишленията на своя водач. Всъщност Адолф Хитлер беше единственият човек, на когото той искрено се възхищаваше. Единственият, който според Химлер можеше да издигне техния фатерланд до полагащото му се място в света. Налагаше се обаче да бъде предпазлив заради всеизвестните променливи настроения на фюрера.
— Гутен таг, майн фюрер! — тракна с токове Химлер.
— А, ти ли си… — Хитлер пак се загледа в Алпите. — Виждаш ли това? — махна с ръка към родната си Австрия. — Скоро ще принадлежи на Великия райх!
Химлер кимна, също вперил поглед в австрийската част от Алпите. В ясния студен ден далеч под тях долината Берхтесгаден се простираше към Австрия, сякаш бяха стъпили на самия връх на света. Оттук мощта на райха изглеждаше безпределна.
— Имам предложение, майн фюрер — подхвана той, насърчен от радостното вълнение на Хитлер. — Надяваме се, че е възможно да открием нови археологически доказателства за ролята на арийската раса във възхода на някои от най-великите цивилизации в цялата човешка история.
— Превъзходно! — тупна се по бедрото Хитлер. — Ще поговорим за това по време на обяда. И аз искам да обсъдя с тебе някои идеи за „еврейския въпрос“ и за католическата църква.
Обядът включваше две от любимите ястия на Хитлер: картофи на фурна и прясно сирене с нерафинирано ленено олио.
Двамата седяха в облицованата с дърво трапезария, където скъп гоблен покриваше цялата стена срещу прозорците. И оттук можеха да се любуват на заснежените борови гори, простиращи се чак до Австрия.
— Тази сутрин се срещнах с финансовия съветник на папата, синьор Феличи — каза Хитлер. — Той твърди, че във Ватикана са все по-загрижени за здравето на Пий XI.
— Значи състоянието му е безнадеждно? — попита Химлер.
— Така изглежда. Слабо сърце и усложнения от диабета.
— Майн фюрер, ще се наложи да внимаваме с новия папа, а на Феличи не можем да се доверим. Твърде близък е с онзи надменен държавен секретар на Ватикана — кардинал Пачели. Получих сведения, че Пачели проявява прекомерен интерес към нашите археологически експедиции.
Химлер не забравяше, че Ватиканът твърде отдавна бе започнал да заличава историята на маите. През 1562 година, по време на завоюването на полуостров Юкатан от испанците, католическата църква заповядала да бъдат изгорени безценните библиотеки на маите. Така била унищожена писаната история на цяла цивилизация. Съхранили се само четири сборника. А сега Химлер подозираше, че Фридрих Валтхайм е прав — интересът на Ватикана към гватемалските джунгли е свързан с Кодекса на маите.
— Съгласен съм — кимна Хитлер. — Не можем да се доверим на Ватикана, обаче имаме двайсет и три милиона католици в тази страна. А щом си върнем Австрия и Судетската област като неразделна част от Райха, броят им ще нарасне с още поне десетина милиона. Трябва да държим изкъсо немските и австрийските епископи, а шансът ни за това нараства, ако Пачели бъде избран за папа.
— Знаете ли какви позиции ще отстоява, ако бъде избран?
— Наредих на Фон Берген да проучи. — Диего фон Берген беше посланик на Германия във Ватикана още от 1920 година. — Но ако Пачели иска да подпиша конкордат с Ватикана, за да запазят контрола си над програмата в скъпоценните им католически училища в Германия, ще му се наложи да ни подкрепи, дори против волята си. Казах на Фон Берген да му предаде, че ако Католическата центристка партия продължава да ни се противопоставя в Райхстага, да забрави за конкордата.
Химлер се замисли.
— Как смятате, дали Пачели… ако бъде избран, разбира се… би могъл да заеме страната на евреите?
— Според мен и той е убеден, че евреите сами са си навлекли справедливо възмездие, затова ще ни бъде от полза, ако заеме мястото на Пий XI. Но дори да ги изтребим тук — Хитлер се вторачи в австрийските върхове на Алпите, — отвъд границата има още много от тях.