КОДИЦИЛ* КЪМ МОЕТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ
Кодицил (лат. codicillus, умал. от codex) — допълнение, притурка към завещание.
37.1 Раздел първи............................ 5
37.2 Раздел втори............................ 29
37.3 Раздел трети............................ 49
37.4 Раздел четвърти...................... 67
37.5 Раздел пети...................... ....... 83
37.6 Раздел шести........................... 101
37.7 Раздел седми........................... 121
Настоящият „Кодицил“ към моето духовно учение е последната дума, която имах да кажа във връзка с него. Разнообразното съдържание на отделните части не позволява да им се дадат насочващи заглавия.
Вo Yin Rä Началото на май. 1937.
37.1.1 Зная, че в едно не толкова далечно бъдеще мнозина ще почувствуват болезнено моето отсъствие, защото едва след като си отида от този земен свят, ще забележат, че съм живял сред тях и за тях дори когато никога не са се срещали с мен във външния живот. Въпреки това не мога, като родените в развихрената човешка фантазия вълшебници, да отлагам до безкрайност свършека на земните си дни, пък било то — както е в моя случай — единствено заради другите. Рано или късно ще престана да бъда гост в това физическо тяло, което продължава все тъй вярно да ми служи и до днес, въпреки че от десетина години вече се нуждае от истинско, повтарящо се ден след ден чудо, за да ми предлага доброволно службата си. Ако безспорно необикновените и надвремеви свидетелства, изложени съгласно поетото от мен задължение на страниците на моето вдъхновено от Духа учение, бяха продиктувани просто от импулса към споделяне, от чистото желание да оказвам помощ, от страстта към словоизлияния или дори от манията да поучавам, изискваната от мен земна цена би се оказала без съмнение твърде висока за това тленно тяло. Единствено от перспективата на Непреходното може да се проумее, че наистина е трябвало да се изиска такава висока цена, ето защо тя бе действително заплатена от мен на земята! И след изтичането на отредените ми земни дни ще се налага да я плащам, понеже съм я вече приел, в отвъдната страна на живота, без изобщо това да ми тежи!
37.1.2 Чужд ми е всякакъв стремеж да предвиждам бъдещи земни събития, но колкото и „еретични“ да изглеждат днес книгите ми в очите на онези, които се чувствуват удовлетворени от своето вероизповедание, на наивно и тъпо самодоволните, както и на тесногръдите традиционалисти, дълбоко в себе си съм непоколебимо убеден, че в едно недалечно бъдеще моето духовно учение ще бъде признато от поколенията като неразрушима, насъщно необходима до свършека на земното време, „стоманена арматура“ — казано на днешния език — на всяка вяра в Бога. При това аз възвестявам и за корени на религиозната вяра, по-дълбоко закотвени в живота на вечния Дух и неизмеримо по-стари от всички древни „свещени“ писания на цялото земно човечество, — по-стари от самата земя дори!
37.1.3 Ала и без да се позоваваме на неудържимото, направлявано и закриляно от Духа познание, което със сигурност ще осени в бъдеще безброй представители не само на Европа и европеизираното клерикално „християнство“, но и на всички раси и народи по земята, усилията да се подкопаят свидетелствата за вечната Действителност в книгите на моето учение биха се оказали съвършено напразни. По силата на насъщна необходимост то отдавна вече е проникнало дълбоко в живота навсякъде, където има хора, усвоили немския език, ако той не им е майчин по рождение, а благодарение на преводите то не е съвсем чуждо и на други езикови сфери, при все че и най-добрият превод не би могъл да замени възприемането му в оригинал. Един ден хората ще учат немски език така, както някога са изучавали латински и гръцки, защото са искали да разберат авторите на собствения им език. Това не е „пророчество“, а непоклатимо духовно прозрение, което впрочем се отнася единствено до моето дело и до неговия език, — заради самия този език!
37.1.4 Хора, които живеят или поне се стремят да живеят в съгласие със съветите, съдържащи се в моето духовно учение, се срещат вече почти навред по света и сред всички съсловия, вероизповедания, светогледи и жизнени сфери на нашето време.