От само себе си се разбира, че далеч не всичките ми обяснения и описания следва да се приемат от читателите така, сякаш са безразборно достъпни за всички, които се придържат към дадените от мен указания. Тези напътствия са на разположение на всеки читател, достатъчно зрял, за да ги следва. Ако не ги приема шутовски буквално, а се остави да бъде проникнат от техния истински смисъл, без да ги смесва с предписания, които са му познати от други източници и за чиято ценност или малоценност не мога да поръчителствувам, той непременно ще получи по духовен път всичко необходимо и съответствуващо на неговия характер! Но за да може търсещият да придобие поглед върху духовните зависимости, тъй необходим за правилното следване на дадените указания, не биваше в описанията си да се ограничавам само с онова, което той може да очаква за самия себе си! Такъв поглед не може да се придобие без изчистени и във всяко отношение правилно ориентирани представи за структурата на вечния субстанциален Дух, а това ме задължава, ако искам да предложа действена помощ, да приобщя в голяма степен читателя към своя духовен опит както преди раждането ми в земно тяло, така и след това. Безспорна проява на трудно извинима глупост от страна на читателя е да се идентифицира прибързано с нещо, което му е било разкрито само за да улесни по-доброто му разбиране, или да си въобрази, че му е позволено въз основа на предоставените му сведения да предявява определени изисквания от свое име. Дори във външния живот е глупаво да искаме неща, които не можем да постигнем, а в сферата на Духа всяко посягане към неизпълнимото води направо до гибел! В най-добрия случай — до затъване в лабиринт от самозаблуждения, изход от който се намира твърде мъчително в здрача на едно закъсняло самопознание, и то след много години, понякога дълго време след напускането на земния живот.
Но да се следват съдържащите се в моето учение указания, съвсем не е толкова „механична“ работа, колкото предполагат някои от посрещащите го с добро чувство читатели! Такова следване е направо невъзможно за всеки дръзнал да помисли, че може да изпълнява произтичащите от него изисквания „просто така, между другото“. Който не се стреми към осъзнаване във Вечното с цялото си човешко същество — с тяло и душа, — не бива да се учудва, ако при него всичко се изчерпва с кратковременни проблясъци и догадки, които твърде бързо отстъпват място на мрака и не се връщат никога вече, колкото и да ги призовава. Който търси студено и обективно, като че ли се занимава с лабораторни изследвания, и си мисли, че следва указанията ми, като ги изпробва подобно на рецепти, е също толкова на погрешен път, колкото и онзи, който се отдава на възторжен екстаз, без да забелязва как все повече се отдалечава от себе си, докато си въобразява, че вече се е „намерил“ и диша във Вечното! А ако някой иска да е още по-сигурен, че е жертва на самозаблуда, достатъчно е да подходи към моите напътствия без волята за Любов, за която говорих в предходния раздел! Жалко за всичките му усилия, ако си въобразява, че може да отговори на очакванията на вечния Дух, а в същото време оставя ръждата на сърдечната леност да разруши контакта, който единствено духовната Любов създава с избран кръг от неговите ближни! В Духа се разкрива неумолимо всяка самозаблуда, с която един човек се опитва да разкраси в собствените си очи своето поведение към другите. Пътят към познанието върви еднопосочно с пътя към Любовта. Търсещият не може да постигне познание, ако се движи по пътя към Любовта в обратната посока, колкото и да е убеден в правотата си. Всяка неизползвана възможност да достави радост на свой ближен го връща все по-назад, колкото и да си внушава, че е изминал значителни разстояния по своя път към Духа! Не е трудно обаче да намерим изискваната от Духа нагласа, ако възлюбим ближния си — „като самите себе си“!