Само във външен план ми се иска да спомена тук за някои писма, чиито автори ми съобщават с не особено приятен покровителствен тон, как не са се поколебали да платят повечко, решавайки се да купят „скъпото издание с кожен гръб“ на книгите, — или изразяват без заобикалки учудването си, че приемам „толкова високо заплащане“ за един подпис. Нека тези добри хорица знаят, че хонорарът за авторските права на книгите ми, от който, колкото и да ми се иска, не мога да се лиша в земния живот независимо от скромния размер на сумата като цяло, се изчислява винаги само върху продажната цена на изданието с меки корици, все едно дали има такова или не, и не е по-висок при твърда подвързия с платно или кожа, тъй като това всъщност означава по-големи разходи за издателството. Що се отнася до подписа ми, за него естествено не получавам никакъв хонорар; той ми създава само допълнителни грижи за повторното опаковане, да не говорим за разноските и формалностите по обратното изпращане. Надявам се, че след тези пояснения ще бъдат най-после коригирани фантастичните изчисления, правени — както изглежда, на много места! — въз основа на продажната цена на книгите. Беше нужно да кажа ясно тези неща и за всички бъдни поколения, защото през земния си живот аз съм задължен пред волята за откровение във вечния Дух — единствената причина за написването на моето учение — да се погрижа да не му излезе славата, че е било създадено за пари. Нека отбележа между другото, че броят на подписаните от мен екземпляри във всеки отделен случай е преднамерено ограничен, ето защо от тези специални издания за читатели с библиофилски интереси е просто невъзможно да се получат някакви съществени печалби за автора или издателя!
Не притежавам ни педя от земята, върху която живея под наем, а вътрешната концентрация, необходима за написването на моето учение, не ми позволи да придобия земни блага. Но за да не остане това малко отклонение лишено от хумор, нека го завърша със съобщението, че ми се е случвало да получавам и писма, чиито автори най-чистосърдечно ме молят да променя мъничко това или онова в книгите си, понеже „след повторно премисляне“ не можело да не стигна до резултати, „потвърждаващи“ мнението на читателя. ..
За запознатите малко по-отблизо с моето учение едва ли е нужно да се привеждат „доказателства“, че до читателите, склонни към подобни изявления, не е достигнал все още никакъв полъх от Духа, дал подтика за това учение, чиято словесна форма трябваше да дам аз. На оногова, който пристъпва към книгите с такава деформирана нагласа на мисловните си съждения, ще му е нужно още доста време, за да открие, че в случая не е изправен пред произволни твърдения и че единственият начин да „почувствува“ автора е да се опита да вникне в написаното от него. — За тези хора щеше да е по-добре, ако не бяха прочели нито един ред, написан от моята ръка, защото така нямаше поне да се нагърбват с отговорност пред Вечното в себе си! След като някой познава вече въпросното духовно учение, върху него тегне дълг, който очаква да бъде изпълнен! Дълг пред самия себе си! Съвсем не е „съвпадение“, че се е срещнал с тези книги в сферата на майчиния си език , колкото и случайна да му се струва тази среща, тъй като тук всъщност му е „попаднало“ нещо, за което дотогава изобщо не е знаел и чиято стойност не е все още в състояние да прецени. Споменатата по-горе отговорност не се усеща като бреме. Затова се налага да помоля читателите на моите книги да не забравят своята отговорност към самите себе си дори когато почти не я усещат върху плещите си, защото нейното значение съвсем не е по-малко, отколкото ако ги караше да се задъхват под тежестта й! За жалост премалцина от читателите се сещат някога за тази своя обвързаност към самите себе си, въпреки че едва ли не всяка написана от мене страница би трябвало да им даде повод да се запитат дали върху тях не тегне занапред задължението да направят от прочетеното определени изводи за себе си. Повечето хора предпочитат да гледат на съветите ми като на „задания“ от някакъв учебен курс, където обучаваните се стараят да отбележат „напредък“ и се измъчват, когато той закъснява. Ала подобна „употреба“ на моите напътствия е равносилна за жалост на злоупотреба с тях и не може да изведе никого до целта, пътя към която проправих отново чрез своето дело! Неприятният маниер на някои хора, обичащи да се правят на много умни, да заявяват на всеослушание, че „стоели в учението“, повтаряйки тези думи непрекъснато и със странна липса на вкус, е всъщност стремеж да се живее покрай живота, докато моето учение е дадено, за да научи хората да живеят самия живот! Всички давани от мен съвети имат за цел да обогатят живота! Нека никой не си въобразява, че следва моите указания, като си изприда нишка от фиктивни преживявания покрай истинския живот и я намотава след това на отделно вретено!