Всеки ред от моето духовно учение учи на любов към живота. Озовал се един ден в отвъдното, никой не ще има особено основание да изпитва любов към по-нататъшния си живот, ако не е възлюбил живота си — какъвто и да е той — тук, в отсамния свят! Дори човек, който знае, че му остават броени минути в това земно тяло, ще стори добре да засвидетелствува в тези последни мигове любов към живота. Към същия живот, който по-рано е проклинал може би стотици пъти въпреки страха да не го загуби наистина!
Щом някой се страхува толкова много да не загуби живота си, той значи се „нуждае“ от живота, макар и само за да злоупотребява с него, ала никога не го е обичал! Как тогава ще се научи изведнъж да обича живота в неговия отвъден аспект?! Как би стигнал до сферата на съзнание на онези, които обичат живота със светъл плам!? Как да просияе сега собственият му живот в Любовта, след като никога не е намирал в него самия любов?! Той и в отвъдната му страна само ще се „нуждае“ от живота си и ще го използва, намирайки направо за непоносимо, че все не успява да го „ изразходва " докрай... Тук, на земята, също не може да се постигне духовна Светлина без пламенна любов към живота! Жертви на ужасно заблуждение са всички, които си мислят, че трябвало да умъртвят любовта към живота, ако искат да влязат „в Духа“! Тази заблуда е довела до извършването на огромни грехове към земното човечество! Тя наистина е породена от друга заблуда, — че любовта към живота означавала загъване в похотта и страстите на човешкото животно. За такова нещо обаче не може и дума да става! И затъналият в присъщото на човешкоживотинската природа сластолюбие не обича живота, поверен му в неговото животинско тяло, а само се оставя да бъде тласкан натам, където всъщност съвсем не иска да отиде, от инстинкти, които би трябвало да бъдат насочвани и ръководени от самия него. Тъкмо затова той не може да обича истински живота и ще установи, че животът е достоен да бъде обичан само ако го поставя неизменно под своя власт.
Моето духовно учение не препоръчва нито аскетизъм, нито необуздано чувствено опиянение — и то далеч не само в сферата на сексуалността,, — то не учи нито на отречение, нито на разюзданост на нагона. Всяка възможност за земно преживяване, която може да стане извор на сила за човека и да укрепи душевния му живот, може за жалост да се използва и по друг начин, водейки до тежки душевни неволи, ако не и до притъпяване и задушаване на душата. Когато говоря за любовта към живота, аз искам да пробудя у читателя волята да подхранва душата си от живота тук, на тази земя. Затова уча на воля за радост! Затова показвам как всичко случващо се в земния живот може да го научи да се моли истински! Затова всичките ми напътствия обхващат целия живот на тази земя, в която и негова сфера да е отредено на човека да го преживее! Нека търсещият прочете сам още веднъж в „Книга за отвъдния свят“ какво съм казал въз основа на изначалния си духовен опит за идентичността на Живота, — все едно дали се възприема като „отсамен“ или като „отвъден“ проявен свят! Казаното там има за цел да отстрани суеверията и заблудите, за да знае душата, че и тук, на тази земя, тя е поверена на същия живот, който трябва да запази во веки свой. Именно на тази идентичност на живота на земята и във всички следземни сфери на съзнанието се основава всичко, на което съм дошъл да уча хората! Човекът на земята е само един по-нисш, обвързан с животното, вид на вечния духовен Човек, но се намира в непрестанна, макар и неосъзната, най-съкровена духовна връзка с всичко човешко, чак до най-висшето му проявление, все едно дали ще се окаже достоен за него, или не. Доколкото предусеща, че земният му живот е само малка частица от Живота, той нарича непознатия му още друг живот „отвъден“, ала премалцина стигат до съзнанието, че всяко земно преживяване е само едно физически-сетивно възприятие на същия този живот, предугаждан, вярван или усещан като „отвъден свят“ и запазващ докрай в себе си последиците от всеки акт на земночовешката воля.