Нека търсещият се откаже от гибелната си жажда за „обяснения“, ако иска да стане достъпен за висшите сили на познанието! Познание се постига само след превъзмогване на стремежа към „обяснения“. Въпросът „защо?“ е наследство от едно тъмно праисторическо време, отдадено изцяло на земното начало, и е уместен само там, където се търсят механистични зависимости! — Тази дума няма повече място в речника на търсещата душа, стремяща се към осъзнаване във вечния субстанциален Дух, — към Живот в Бога! Ако някой ви учи на друго, той само заблуждава душите дори да е твърдо убеден в мъдростта си и да иска най-чистосърдечно да помогне! — Земният човек не би могъл изобщо да стигне до познание, ако трябваше да намери първо отговор на всяко „защо?“, тъй като и зад последния отговор изниква нов въпрос. Ето къде се крие „първородният грях“, сочен от всички митове за първото падение в греха, тоест: — в едно противодуховно и отвърнато от Бога поведение! Отдавна човекът на новото време, ако не е обвързан от едно или друго вероизповедание, се мисли за извисен над подобни митове и само малцина се досещат какво се опитват да съхранят во веки за душата тези словосъчетания, свидетелствуващи за много по-дълбоко прозрение от онова, до което са стигнали днешните хора. «И рече Бог» означава: Бог е дал на хората да познаят, говорейки чрез устата на един Светещ. А ако някой е нарушил „заповедта“, той е постъпил в разрез с даденото му познание. Тъкмо „невинната“ — в най-буквалния смисъл на тази дума — животинска душа пита хиляди пъти из устата на детето „защо?“, очаквайки всеки път едно „защото!“. Безброй люде остават през целия си земен живот подвластни на своята животинска душа и сравнително рядко на някои от тях се удава малко по малко да познаят вечната си душа, живееща духовносубстанциално в кристално ясна Светлина. Тази вечна душа обаче не изпитва, сама по себе си, никаква потребност от „защо?“ и „защото!“, но е в състояние да съпреживее това влечение на животинската душа, идващо от нейната неспособност да постигне познание. Затова тя се опитва да го удовлетвори в допустимите граници и по този начин да го изтласка, за да спечели доверието на животинската душа и да я подтикне към съзнателно включване в замисъла, начертан от вечната духовна воля в човека на тази планета, чието избавление от игото на животинската природа ще дойде не чрез „обяснение“, а единствено и само чрез познание.
Познанието във вечния Дух води всъщност началото си от други сфери, неизмеримо по-високи от онова, което в областта на земното мислене и мозъчните търсения обикновено се нарича „познание“. Познанието във вечния Дух е жива, самосъзнаваща се и извън съзнанието на земния човек сила, която се излъчва от вечния Дух и — подобно на самото предвечно Добро — обема в себе си всяко добро, всяка любов и всяка светлина. — То няма нищо общо с триумфите на мисълта, които маниакалните спекулации на свръхизтънчените мозъци на Изтока още преди хилядолетия са величаели като „познание“! Познанието във вечния Дух е нещо Вечно, което се отдава в темпоралното на човешкото съзнание. То не се постига чрез умозаключения! Не се поддава на „доказване“ по мисловен път, а и не се нуждае от подобно доказателство! Тъкмо към това познание са насочени всички въжделения на човека, дори когато мисълта му преброжда всички царства на външната природа и разсъдъчната спекулация или прекосява с издути платна океаните от всички мисли, родени някога в човешките глави. Каквито и „познания“ да са постигнати по време на тези пътешествия и скитания, — те си остават винаги само констатации. Радостта от такова „познание“ отстъпва винаги място на обезсърчението и съжалението, че търсещият е стигнал до краен предел там, където съвсем не е още готов да сложи край на своите стремления. Не по такъв начин трябва да насочва своите мисли и търсения занимаващият се с моето духовно учение, ако иска да усвои това, което то има да му даде! Ето защо в толкова много от страниците на моите книги предупреждавам както срещу безплодното мисловно разнищване, така и срещу механичното събиране на отделни фрагменти от тях. Ако читателят не възприеме без умуване и спекулации онова, което очаква да бъде възприето, ще се лиши от най-ценното в него. Той чете и не забелязва, че всъщност чете не написаното от мен, а собствените си мисли, пробудени в него от моите думи. Всяка фраза от всеки автор може да подтикне читателя към различни вариации на собствените му мисли, ала моите книги нямат за цел да го насърчават към допълнителни размишления, макар и да дават достатъчно поводи за това. Както пресетият от златотърсача пясък може без съмнение да послужи и за забъркване на добър хоросан, след като бъде отделено и прибрано намереното злато, така и в текстовете на моето духовно учение става всъщност дума за нещо различно от стимулиране на мисленето! Имам предвид на първо място — понеже то е основното и безусловно необходимото, от което произтича всичко останало — постигането на познание във вечния Дух и то със сигурнорт настъпва, когато учението изпълни целия живот, а не само мозъка!